Здравко Кисьов

УДИВИТЕЛНО

Удивително! -
Когато си коленичил,
вместо да се увеличава,
разстоянието между тебе и Бог
се скъсява.
И колкото и тихо да шепнеш,
Бог чува молитвата ти!

ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Просветленият от Словото поглед
във всичко вижда Бога.
И обърнат с лице
към светлината на вярата,
ти се чувстваш сега изцяло обърнат,
преобразен,
станал си съвсем друг човек:
придобил си други очи за света,
с други устни мълвиш
и друго сърце тупти във гърдите ти.
Сърце, което е знаело досега
само азбуката на мъката,
но срича вече
и азбуката на радостта.

ДАРОВЕ

Чудни са даровете на Бога,
ако не гледаш на тях еднозначно.
Защото Бог те дарява
не само с победи в живота,
но и с поражения, несполуки, крушения,
когато иска да ти подскаже,
че си прекалено самоуверен
и се отдалечаваш от Него.
Не е ли време да се запиташ,
как си използвал провалите си,
които Той - като дар - ти е пращал,
като шанс да те направят по-мъдър -
че колкото и да разчиташ на себе си,
само с Него си силен?

ОТДАВАНЕ

Ревностни пилигрими,
ние всеки ден изявяваме
всеотдайността си към Бога
и Му поднасяме своите дарове.
Но обикновено забравяме,
че Бог държи сметка
не толкова за това,
което на Него отдаваме,
колкото за онова,
което запазваме тайно
за себе си.

СКРОМНОСТ

Сред златните ореоли
на светци по иконите,
виж, там един блести сребърен.
Дали не е заслужил за повече,
или тъкмо той е,
верен на скромността си,
истинският светец!

ИЗХОД

Който се завръща в родината си,
дори тя да не е ханаанска земя,
дори и той да не е бил
в египетски плен,

който се завръща в родината си,
морето винаги
ще се отдръпва от пътя му
и даже в пустинята
той ще намира
манна небесна.

МАННА

За кой път вече установяваш:
всичко, с което се запасяваш,
с което се стараеш да се осигуриш
за години напред,
се разпилява необяснимо за дни
от ветровете на времето.
Също като онази манна небесна,
която при похода на Мойсей
през пустинята
изгнивала още на другия ден,
защото Бог дава колкото е необходимо,
излишъкът развращава…
И ти нима не съзираш в живота си
отново намесата на Божия пръст?
Нима не разбираш,
че Бог го прави от обич към теб,
за да изкорени егоизма ти,
да те освободи от това,
което отнема истинската ти свобода?
Нима не разбираш,
че всичко в тази житейска пустиня
е като манната -
днес нещо насъщно,
утре вече негодно!

АПОКАЛИПСИСЪТ

Навярно не е за вярване,
но апокалипсисът е започнал.
Ние не го осъзнаваме,
защото протича разлято
като филм на бавен каданс.
Ако се ускорят оборотите,
ще заприлича буквално на взрив.

ПОРИВ

Над вазата със цветя,
поставена на прозореца,
сянка на птица премина за миг.
И никой не се досети
защо след това
цветята неудържимо
се устремиха нагоре,
изпили до капка водата
със сянка на птица в нея.

ПОВЕСТ

Биографията им беше обикновена и проста ­
през целия си живот те бяха влюбени.
Целият им живот беше ясен и светъл,
сякаш Златното руно винаги е било
някъде близо край тях,
излъчвайки своята загадъчна светлина.
Но те не знаеха нищо за него
и може би тъкмо това
ги правеше още по-добри и чаровни.

ИЗКАЧВАНЕ

                              На Христо Проданов

Има хора, които половината от живота си
изразходват, за да изкачат върхове,
и половината ­ да слизат надолу,
понесли планината на гръб.
Но има и други, които не знаят,
че са достигнали вече върха,
и продължават да се изкачват.
Техните стъпки съвсем ясно личат
там, на небето, и остават завинаги
сред пъртината бяла на Млечния път.

АЗБУКА

Аз съм този, който винаги губи.
Върволица от загуби се оказа животът ми,
всяка от които носи някакво име,
буква начална, инициал…
И когато чуя как първолачето срича
буква по буква азбуката в буквара,
аз си припомням съвсем отчетливо
една по една всички загуби мои.

ДЪРВОТО

Есен ­ време за размисъл,
за равносметка и за прозрения!…
Дървото под моя прозорец
също пише повестта на живота си
и лист по лист
я пуска в стаята ми да я чета:
Колко виелици са го брулили
и не се е прегърбило…
Колко птици са вили в клоните му гнезда
и с колко от тях през годините
се е разделило…
Как вятърът е разпилял семенцата му
на всички възможни посоки,
а то не знае нищо за рожбите си…
И само за едно дискретно мълчи ­
за излиянията на влюбените,
намерили неочакван приют
под неговата корона.
А може би и то е безпомощно
да каже за любовта нещо повече,
отколкото е самата любов!

СЪТВОРЕНИЕ

Лежах на морския бряг
до водолинията менлива
и небрежно чертаех риби по пясъка.
Вълните прииждаха
и отнасяха знаците навътре в морето,
но аз продължавах
в своя унес да ги рисувам отново,
докато слънцето изчезна зад хоризонта.

Когато си тръгвах,
видях с изумление,
че водата наоколо кипеше от риба
и всяка от тях
признателно пляскаше с перки към мен ­
неволен техен създател.
Чак тогава почувствах тъга
като към свои деца,
които от мен си отиваха
в безкрайното море на живота,
без още нищо да знаят
за въдиците и мрежите в него.

ОТМЪЩЕНИЕ

Някоя сутрин ще се събудя дивак ­
без покрив над главата си,
гол, измръзнал и гладен.
Всичко, което дотогава съм имал,
ще ме напусне завинаги,
отмъщавайки си за алчността ми.

Тухлите на дома ми
ще се разсипят на пръст
и ще тръгнат да търсят недрата,
откъдето са изкопани.
Камъните и хоросанът също ще се оттеглят
при скалите и речните корита.
Сечивата и всички уреди работливи
ще се разпаднат
на съставните си химически елементи.
Дрехите и завивките ми
към полето ще хукнат ­
към корените на памука и лена,
към остриганите овце…

И аз ­
гол, беззащитен и гладен,
ще трябва да започна отначало
Живота
по друг, незнаен все още начин.