ИМАМЕ СИ ЖИВОТ

Станислав Мисаковски

превод: Здравко Кисьов

ИМАМЕ СИ ЖИВОТ

Имаме очи, за да виждаме.
Но не прекалено далече.
Иначе целта, към която се стремим
ще престане да бъде цел.

Имаме си уши, за да слушаме.
Но не всичко.
Иначе тайната ще загуби чара си.

Имаме разум - за да постигнем
същността на нещата.
Но - не докрай.


СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

Слънчогледът
само в своя разцвет
се усмихва
и изпраща поздрав на слънцето
когато застарее
свежда глава към земята
съвсем безразличен
за участта на света

Защо? -
пита малкият Яшо
когато спирам да му разказвам

Неговото искрено любопитство
надхвърля любопитството
на древните философи

Ами защото главата му
става доста тежка
от узрелите мисли може да я загуби -
разказвам
Затова ли
му отсичат главата? -
не млъква Яшо

Я виж какво хубаво време
да се махнем оттук -
прекъсвам дискусията


ПРАНЕ

На въжето -
обесници
провесени за краката
изпрани от мръсната кожа
кости и мускули

от полъха на вятъра пролетен
гърдите се издуват
размърдват се мускулите
на крайниците
но всичко това трае
като в приказка -
кратко

стопанката
сваля прането
изглажда го със ютията
и поставя в него
нови тела -
многоцветни
като живота


ТРАГИК

Най-много ме впечатлява
моментът
когато завесата падне
а трагикът
изважда от гърдите си ножа
и забравя съвсем за смъртта
която само преди минута
е рецитирал по памет

уморило го е умирането

някога вярваше
че върви към безсмъртие
и си обещаваше много
сега
му е достатъчно да си мисли
за бифтек чаша водка
и топла постеля

дори Пилат
не би желал вече
да бъде


КАДРОВАТА АНКЕТА

Кадровата анкета
живее свой
отделен живот

има осигурена опека
охрана
и интимни контакти
с началниците

от време на време
си спомня за своя стопанин
за да бъде допълнена
точка пета или единайсета

понякога сама
се обогатява с подробности
за които стопанинът й
нищо не знае

случва се също
да се отдалечи
толкова много
от него
че представлява
съвсем друг
човек


НУЛА

Да погледнем реално
на нулата

тя е затворена

разполовена
тя не е вече тя
даже наполовина

нейното съдържание е недостъпно за сетивата

не е имало случай
някой да надникне в нея
да постигне нейната структура
да изцеди от нея
поне капка истина

да разбере
какъв ден и час
тя означава
каква клетка от тялото ни
има качествата на нулата

нулата - това е онова
което го няма
но от нея

ние отмерваме
и отброяваме всичко
от нея се движим
назад и напред

сякаш това е
центъра
на Вселената


СЪД

На мегдана
се провежда съд

има съдия
прокурор
защитник
няма само подсъдим

приготвени са даже
няколко варианта
бесилки -
като лакоми птици
протягат те шиите си

един старец излиза напред
жертвам се - казва
след него младеж
смирено се тупа
в гърдите

после се появява
жена
изпълнена с вяра
в успеха си

съдията
поглежда към прокурора
прокурорът - към защитника
който е свел очи
към земята

какво чакаме още -
вика тълпата -
не е ли достатъчно
че ние сме тука?


БИОГРАФИЯ НАПИСАНА ВЪРХУ ВОДА

В пространството на този свят
попаднах
като камък във вода

кръговете
още не са достигнали хоризонта
а вече
лазурът над мен
се затваря


СТРОИТЕЛ

Дом строя
издигам стени
устремени в небето
с прозорци-бойници

стръмни стълби
водят към горните
етажи на сградата

въпреки това все не мога
на своя дом
покрив да сложа

хората говорят:
вижте го
той копае
дълбок кладенец


ТАКА ГОВОРИ

Така говори
че да можеш живота
в една дума да събереш

а вечността
да затвориш в точка


***
Огънят диша
огънят погубва
огънят живее

човекът
изгаря
отвътре


НЕ КАЗАХ

Един каза: ние бяхме
друг: ние ще бъдем
те очакваха - аз
да кажа: ние…
но аз не казах

не бях уверен
че съществуваме


НЕ ОТЛАГАЙ ЗА УТРЕ

Не отлагай за утре

това което имаш за ядене
изяж го сега
каквото имаш за казване
кажи го сега
каквото има да става -
да става

не отлагай

утре
може изобщо
да няма