Здравко Кисьов

В отговор и в подкрепа на една европейска инициатива под названието „Поетична стена”, след примера на холандското и на други посолства у нас, още една гола и няма стена в нашата столица „проговори” на три езика чрез словото на един естонски поет - на естонски, на английски и български.
Да назовеш една стена „поетична”, означава, че по някакъв начин, да речем, чрез слово и образ, си й вдъхнал живот, извадил си я от състоянието на сивота, накарал си я да заговори. Същевременно, една такава стена е вече като разтворена книга, разтворена точно на страницата, която има какво да ти каже или да те накара да се замислиш. Защото в нашето прагматично и забързано време, в нашия динамичен живот ние все по-често ще осъзнаваме като имунна недостатъчност в себе си недостигът на оная духовна субстанция от изящна словесност, от лапидарна мъдрост и красота, която предлага поезията. И ако, забързани в своя ден, забравяме да отидем и да пообщуваме с нея, то поезията сама ще идва при нас, ще напомня за себе си, ще излиза от книгите, за да слезе, озвучена, в метрото, да се изкачи по билбордовете или по калканите и стените на сградите - сякаш за да се извиси над бита, а всъщност да остане в руслото на самия живот.
Излишно е да споменавам, че всяка поетична творба има своя създател. И че по тези „поетични стени”, които вече се множат из всички столици на Европа, като в каменна антология ние ще съзрем имената на най-значимите творци в отделните национални литератури.
Като човек, който следи развитието на съвременната естонска поезия, мога да кажа, че Естония се представя тук с един от най-известните си поети - Яан Каплински. Достатъчно е да спомена, че такива престижни световни издания като „Ню Йорк Таймс”, „Индипендънт”, „Обзървър” и др. го определят като един от водещите източноевропейски поети и като нова светлина в европейската галактика. Негова книга не много отдавна излезе и на български, и за мен е чест, че можах да допринеса с усилията си за това.
Вярвам, че тази „поетична стена” и стихотворението на нея ще събужда у гражданите и гостите на нашата столица желание да научат нещо повече, както за съвременната естонска поезия, така и за самата Естония.
_______

*Текстът е написан специално за откриването на естонската „Поетична стена” в София на ул. „Сердика” 5, с експонирано стихотворение на Яан Каплински, като част от европейския проект „Поезия върху стена”. Здравко Кисьов (като преводач на Каплински и на конкретното стихотворение) прочита своя текст на откриването на стената в София на 12 юни 2008 г., в присъствието на самия Каплински, посланика на Естония, български министри, чуждестранни дипломати, посланици, политици, ценители на поезията и др.

ЯАН КАПЛИНСКИ

* * *

Аз нямам душа. Аз съм обаче душата
на камък сив, тук дълбоко заспал,
докато някой, с чук и длето ме събуди,
отнемайки търпеливо и зорко от мен
всичко излишно, което не беше душа.
Но аз не съм още напълно завършен.

Това мое аз е нещо средно все още
между скалата и няколко думи,
а думите - нещо средно и те
между мен и безсловесните мисли
в сърцето на сивата скала,
където времето няма място,
а мястото няма име.

Превод: Здравко Кисьов