Изет Сарайлич

превод от сърбохърватски: Здравко Кисьов

НЕ ЗНАЕМ ЗАЩО

Не знаем защо,
нищо не знаем защо.

Не знаем, защо поетите са длъжни да бъдат войници,
нали оръдията не могат да пеят за срещите.
Не знаем, защо устните са длъжни да плачат: „Прости!”,
нали най-добре и не тъй мъчително звучи „Довиждане!”
Не знаем, защо трябва да съществуват пероните,
нали има трева за пожара на ръцете и устните,
тя е достатъчна за срещи,
тя е достатъчна за разлъки,
ако са нужни такива.

Не знаем защо,
нищо не знаем защо.

Но чакаме на гранатата призива,
докато около нас
като жени, невъзпети във стихове,
минават, минават есени.

ОТ ПРОЗОРЕЦА НА ВАГОНА

Гледах как край мене се носят пейзажи,
стълбове телеграфни
и жени - днешни и утрешни.
Видях как мълчаливо се сменят
денят и нощта…

Ще скоча на някоя гара,
оглупял
от редуването на багри и линии,
и знак ще ти дам,
че на хилядния километър на любовта,
те обичам така,
както на първия.

ЛЕТИМЕ КЪМ МАРС

Летиме към Марс:
аз, дъщеря ми, жена ми,
трима мъртви
и десет живи мои другари.
Едни са вглъбени във вестници,
други просто мълчат,
трети редят пасианс.
Господи,
колко чудесни места по земята ни има,
а ние летиме към Марс,
полудели, към Марс се стремим!

Що за планета е тая,
върху която нямам аз врагове?!
Летиме към Марс,
но слава богу, въображаем е нашият полет.
Там и без нас все някак ще минат.
Но земята, земята, приятелю,
без такива налудничави като нас
не ще си представиш.

***

Девойките,
които идваха някога на моите рецитали,
са вече жени.
Раждат деца,
грижат се за своите нокти
и нямат време
за разходки при пълнолуние.

Мъже, юначаги,
обичайте, щадете жените си,
които идваха някога на моите рецитали.
Те са много нежни и крехки
и за мръсните страни на живота
не научиха нищо от мене!

***

Ако в петък умра в Париж,
кой би изпратил телеграма за моята смърт?…
Та на полицията ще трябват цели три дни,
за да докаже, че съм живял!…

Ако в събота умра във Варшава,
една прелестна пани няма да бърза за среща.
Тая прелестна пани, която работи в хотела.

Ако в неделя умра в Ленинград,
ще бъде още по-страшно. Бялата нощ би дошла
с черна лента на своя ръкав.
Но, за бога, как може бялата нощ
да бъде с черна лента на своя ръкав!…

Ако във вторник умра в Берлин,
ще се появи съобщение,
че в Берлин е починал внезапно
югославски писател,
а нали аз съм длъжен
- и това не е само фраза! -
да умра на своя земя.

Затова чудесно е, че не съм мъртъв
и пак съм сред вас.
Можете да ми ръкопляскате,
можете да ме освирквате,
но все пак това е чудесно, -
аз не съм мъртъв
и пак съм сред вас.