ДИДАКТИЧЕН РАЗКАЗ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
превод: Здравко Кисьов
Из „Нищото в плаща на Просперо” (1962)
ДИДАКТИЧЕН РАЗКАЗ.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Някога кога не зная
някога мислех че имам правото
задължението
да крещя на орача
гледай гледай слушай дръвнико
Икар пада
Икар потъва синът на мечтата
остави плуга
остави земята
отвори си очите
там Икар
потъва
или оня овчар
с гръб обърнат към драмата
на крилата слънцето пóлета
падането
казвах им слепи сте
Обаче сега кога сега не зная
зная че орачът е длъжен да оре земята
овчарят да пази стадото
авантюрата на Икар не е тяхна авантюра
тя така трябва да свърши
И нищо потресаващо няма
в това
че красивият кораб продължава да плава
към набелязаното пристанище
Из „Трето лице” (1968)
ГРАДЯ
Вървя по стъкло
по огледало
което пука
вървя по черепа
на Йорик
вървя по този крехък
свят
и дом градя
бастион върху лед
всичко в него
е приготвено за обсада
и само аз съм
безпомощно изненадан
извън стените
на крепостта
НИЩО
Нощем
думата нищо
се разраства и разклонява
стремително
денем
загубва своята
алчност
потъва в живота
като нож във месо
ПАТЕТИЧНА ПОЕМА
Оплюха поета
векове наред ще бършат
земята звездите
векове наред
ще бършат лицата си
Живо погребаният поет
е като подземна река
съхранява в себе си
лица имена
надежда
отечество
Оклеветеният поет
слуша край себе си гласове
слуша собствения си глас
оглежда се
като човек
вдигнат от сън
Ала поетовата лъжа
е многоезична
огромна
като Вавилонската кула
чудовищна е
и не умира
1967
НОВО СТИХОТВОРЕНИЕ
На К. В.
Синът ми се буди
какво правиш
пита
аз ли
аз нищо не правя
отвръщам
и чувам в себе си един глас досаден
някой ще дойде
ще ви изтрие
от лика на земята
дърдорковци плесенясали
Аз закривам за него
лицето си пусто
поправям
новото си
непотребно стихотворение
1965
ЗА ЗАМИНАВАНЕТО НА ПОЕТА
И ПЪТНИЧЕСКИЯ ВЛАК
На Йежи Лисовски
Не знае
какво ще бъде последното му
стихотворение
и
какъв ще бъде първия ден
на света без поезия
сигурно ще вали дъжд
в театъра ще играят Шекспир
за обяд ще има доматена супа
или за обяд ще има бульон със фиде
в театъра ще играят Шекспир
ще вали дъжд
музите не му гарантираха
че с дъха си последен
ще изрече нещо градивно
ясно
повече светлина и така нататък
вероятно
ще си замине
така
както закъснял заминава
пътническият влак
от Радомско за Париж
през Зебжидовице
1967