Матс Траат

превод: Здравко Кисьов

ВЯРА

Ако не познаваш живота си -
тогава ще ти го измислят
като етикет ще ти го забодат
ще ти го залепят
ще ти го натрапят като татуировка
която ще проникне под кожата
в тъканта на естеството ти
и от нея не ще се освободиш
не ще можеш да я измиеш
с никаква вода с никакъв химикал
с никакво потресение
докато си жив

И в края на краищата
сам ще повярваш
в това
което не го е имало
няма го
и няма никога да го има

УТОЧНЯВАНЕ НА ИСТИНА

Вие казвате: Борба!
И добавяте сурово: Борете се!
Повишавате глас: Родени сте да се борите!
И разяснявате срамежливо: Както всички ние.

Но премълчавате, в какво се състои борбата.
Това означава, че не сте казали нищо.

Какво е борба?
Разделяне на врагове и приятели!…
Понякога целият живот преминава в това.

Какво е борба?
Разливане на светлина!
Но където се появява светлина,
там възниква и сянка.

Какво е борба?
Премахване на сянката!
Но който я отстранява, сам не е от стъкло.
Борейки се, не бива да се забравя това.

***
Всичко е наред: въглищата спят
в тъмните недра на земята
и огънят е притихнал в кибрита
като сгънато знаме.
Всичко е наред,
само дето няма огнище.

Всичко е наред, когато се срещнат
въглищата, огънят и огнището,
и ние - двама, трима, десетима,
или милион.

УЧЕБНИК

Вземи връх на кирка,
безплодни каменисти поля,
пръчки за бой от бреза или от върба,
няколко думи, които умират в езика,
червената струна на изгрева
и ръце - много, много ръце.
Ще се получи история.

ПЪРВИЯТ СТУД

Октомври се ръкува със земята
с пръсти побелели.
Сърцата на корените от болка крещят,
но никой не чува това.
Никой не чува.

НЕУДОБНИ ЧУВСТВА

Старите жени
по цели дни разговарят унило
за добитъка,
за болката в ставите.
В гнездото на спомените им
плаче птица,
сгрява ги пламъче
с цвят на папрат, с дъх на сено,
скръбнолико,
тлее в тях, чака.
Децата узнават това
едва когато хвърля върху ковчега
шепата пръст.

ПРЕД ПЪРВИЯ СНЯГ

По каква стълба трябва
задъхвайки се, да се устреми фантазията
през нощ мразовита,
за да остане на другата сутрин зелена,
като хвойната
върху гроба на стария ти учител?

СТУД

Денят е станал по-кратък
мракът по-плътен
студът се засилва
Нека честно да си признае
кой е замръзнал
Чувам в съня си
гласа на починалата ми майка:
Да беше наминал към мен
за някой и друг ден

НЯКОЙ ПЪТ

Спъне се някой път мисълта
и по-нататък ни крачка

някой път
широкият път

стеснявайки се
продължава като пътечка

да се губи
в безмълвния лес

***
Гори и свети!
Ако тъничък лъч се промъкне
през тесния процеп навън -
тихо се радвай, че си успял да дадеш
знак за себе си.