Светозар Казанджиев

Светозар Илиев Казанджиев е роден на 19 октомври 1952 г. в с. Гълъбово, Смолянска област. Средно образование получава в Райковската гимназия - Смолян, смятана от земляците му за „Родопския университет”, завършва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. В Академията за обществени науки и социално управление - София получава второто си висше образование - управление на културата. Работил е в тютюнев склад, бил е на организационна работа в ДКМС, ОФ и ОК на БКП - Смолян, директор на Фолклорен ансамбъл „Родопа” - Смолян. Повече от 25 години е зает в областта на културата. Творческата му дейност датира от ранното ученичество. Първите си творби печата във в. „Родопски устрем”, „Народна младеж”, „Пулс”, „Работническо дело”, списание „Родопи”, „Жената днес”. От началото на 90-те години на миналия век е член на Съюза на българските писатели и дългогодишен председател на Дружеството на СБП в Смолян. Член е и на Съюза на българските журналисти. Повече от 15 години е нещатен, хоноруван и щатен кореспондент на вестниците „Земя”, „Дума”, „Отечествен глас”, „Сега”, „Български писател”, „Словото днес”. Негови разкази, есета, очерци, пътеписи и др. са публикувани в почти всички вестници и списания, които излизат в България. Автор е на книгите: „Сълза от Сухото дере” (1991), „Да убиеш динозавър” (1993), „Десет разказа за любовта и един против нея” (1994), „Стъпки върху жарава” (1997), „Валя Балканска. Глас от вечността” (1999, 2004, 3. прераб. и доп. изд. 2008), „Земя, погалена от Бог” (2002), „Неповторимата Надежда Хвойнева” (2002), „Прокълнат и благословен” (2004), „Ела до мен” (2006), „Рожен пее” (2006), „Последната изповед на Апостола” (2009, 2010), „Горовладелци и стопани” (2011), „Орфически мистерии”, „Родопите в българската литература”, „Непознатият Китай” (2012), „Милост” (разкази, 2017), на албуми за Смолян и общини в областта, сценарии за филми, концерти и спектакли. Две негови книги: „Земя, погалена от Бог” и „Последната изповед на Апостола” са наградени с национални награди. Първата с годишната награда на СБП - 2004 г., а втората с литературната награда на името на народния писател Николай Хайтов - 2010 г. Има няколко регионални награди за литература и журналистика, организирани от творчески, обществени и държавни институции. Женен, с две деца и четири внуци. От 2012 г. е редактор в областния вестник „Родопи вест”.


Публикации:


Проза:

ОЧИЛА, ПРЕДАТЕЛСТВО, ЛЮБОВ/ брой 36 януари 2012

МИЛОСТ/ брой 101 декември 2017

ПРОСЯКЪТ/ брой 101 декември 2017

ЛЮБИМЕЦ НА ВЛЪХВИТЕ/ брой 104 март 2018

БЕЛИЯТ ЛЕБЕД/ брой 108 юли 2018

МАКЕДОНЧЕТО/ брой 110 октомври 2018

ХЛЕБАРЯТ/ брой 111 ноември 2018

ДА ПОГРЕБЕШ СЪРЦЕТО СИ/ брой 113 януари 2019


Публицистика:

РОДОПСКИЯТ СОФРОНИЙ/ брой 2 октомври 2008

БЪЛГАРОЛЮБЕЦЪТ ОТ РОДОПИТЕ/ брой 20 май 2010

РОДОПСКАТА ПЕСЕН/ брой 104 март 2018


Критика:

ВАСИЛ ВЕНИНСКИ - ИСТОРИК, ПИСАТЕЛ, УЧИТЕЛ/ брой 113 януари 2019


Интервю:

ДИМИТЪР ЗЛАТЕВ: „ПРАВЯ, КАКВОТО ТРЯБВА, ПЪК ДА СТАВА, КАКВОТО ЩЕ”/ брой 76 септември 2015


Интервю със Светозар Казанджиев:

СВЕТОЗАР КАЗАНДЖИЕВ: „ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ МИЛОСТИ Е ТАЗИ КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО”/ брой 103 февруари 2018


Критика за Светозар Казанджиев:

ВИК ЗА МИЛОСЪРДИЕ/ автор: Димитър Златев/ брой 101 декември 2017

БЕЗМИЛОСТНО СВЕТОЗАРИЕ/ автор: Георги Майоров/ брой 102 януари 2018

МИЛОСЪРДИЕТО НА ЧОВЕКА СЪС СЪРЦЕ/ автор: Красимира Кацарска/ брой 103 февруари 2018

МИЛОСТ ЗА ВСИЧКИ/ автор: Никола Иванов/ брой 105 април 2018

ИСТОРИИ, КОИТО ПРАВЯТ СВЕТА ПО-ШИРОК/ автор: Здравка Евтимова/ брой 108 юли 2018


За Светозар Казанджиев:

МЪЛЧАЛИВА ИЗПОВЕД / автор: Георги Майоров/брой 25 януари 2011

МИЛОСТТА КАТО МЕЧТА, СМЪРТ, НО И КАТО ЛЮБОВ/ автор: Лияна Фероли/ брой 103 февруари 2018