Иван Д. Христов

Светозар Казанджиев, „Незабравимите забравени”, христоматия, том първи, изд. „Проглед”, 2019 г., Смолян

С творчеството си талантливият писател-родопчанин Светозар Казанджиев, отдавна привлече читателския интерес и внимание. Той е изтъкнат художествен летописец на родния си край и хората от Родопите.

Чрез книгите си воюва за справедливост, за съхраняване на нравствените и духовни ценности, и национална идентичност.

Новата книга на Светозар Казанджиев „Незабравимите забравени” е едно завръщане при корена и вълнуващ христоматиен прочит на видни личности от Родопите.

В първи том на книгата са включени очерци за 33 емблематични личности - радетели за националното и духовно пробуждане на Родопите, на писатели, художници, артисти, певци, архитекти, лекари, свещеници, общественици.

Сред тях се открояват имената на плеядата родопски просветители и духовни водачи - Христо Попконстантинов, Стою Шишков, Васил Дечев, Екзарх Стефан.

Летописът продължава с имената на Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Юри Буков, Бисер Киров, Антон Дончев, Валя Балканска, Асен Василев ,Атанас Стайков, Константин Чилов Величко Караджов, Боян Саръев, Константин Канев и други.

Христоматията обединява образите на видни личности, свързани с планината на Орфей, посветили своите сили и живот за духовното и материално издигане на родопчани през годините.

В предговора Казанджиев подчертава, че през годините е опровергал своята заблуда, „че нито един от героите на България не е роден в Родопите”, откривайки „много имена на смели и талантливи родопчани, изпълнили с романтика и святост биографията на отечеството”.

Авторът с преклонение пише за тримата родопски колоси Васил Дечев, Стою Шишков и Христо Попконстантинов, които „носят черти от онзи най-висш, по-чист, по-ясен образ на нашия идеал за бъдещето. Стореното от тях не се ограничава само в своето време, а преминава и в нашия порив напред, увлича ни и ни кара да го предаваме на другите”.

В книгата си писателят разказва и за творци ,свързани с Родопите. Споделя своите спомени за срещата си с академик Димитрий Лихачов, който посещава Смолян и региона през 1988 година.

Цитира паметните думи на Лихачов: „Още на младини открих, че там някъде в България, в планината Родопите, в ареала между Широка лъка, Триград и Доспат има резерват, съхранил диалектните форми, останки от онзи древен език на славяните, които са говорили и съвременниците на Кирил и Методий”.

В повечето от очерците Светозар Казанджиев включва не само биографиите на бележитите личности, а и лични спомени от общуването му с тях.

Усетът му за историзъм и идейно - естетическите му позиции са знак не само за дарованието му на изследовател, но и съпричастното му писателско отношение към стореното от видните родопски личности, в една неспокойна и раздирана от национални и социални трусове епоха.

Днес пророчески звучат думите на Екзарх Стефан: „Ние българите, имаме късогледство до слепота и къса памет до престъпност. Много пъти не желаем да видим нещата такива каквито са, а ги виждаме такива, каквито ги желаем”.

Белетристът не крие възхитата си и описва с обич и преклонение своите персонажи. За писателя Николай Хайтов пише: „Трудно ще отгранича друг автор в съвременна българска литература, тъй жизнено свързан с родния край, както Николай Хайтов с Родопите. Той е достоен пример за връзката писател - народ.”

Подобни мисли авторът споделя и за ненадмината родопска певица Валя Балканска, чиято песен за Делю войвода лети в космическия безкрай. Както казва и художникът - дърворезбар Асен Василев: „Човек не може да избяга от корена си.” А коренът на всички тези люде е в Родопите.

Чрез христоматията си Казанджиев увековечава не само делата на видните личности на Родопа планина, но и духа на българското минало. Това са хора с висока нравственост и силно чувство за дълг, преданост и любов към своите братя родопчани.

Разкривайки съдбите и духовните им подвизи пред нас сякаш възкръсват техните имена. Всеки очерк в книгата звучи като неповторима легенда.

С мнозина от своите герои авторът е общувал, слушал е техните изповеди, съпреживял е духовните им вълнения, затова и христоматията ни завладява с живото и вълнуващо слово на писателя.

Тя е написана на сочен, колоритен език, богат на емоционални нюанси. Разказът му се лее като мелодичната родопска песен и магическата музика на чановете, защото Родопите за Светозар Казанджиев са не само обект на художествено осмисляне, но и писателска мисия.

Книгата ни връща към позабравената вече ясна гражданска позиция и художествена пълноценност на словото.

Авторът постига своята идея да изтръгне от пепелта на забравата „незабравимите забравени” видни родопчани, в контекста на историческата истина и техните народополезни дела, като родолюбец и техен следовник.

Христоматията ще бъде продължена с нови имена на изтъкнати хора от Родопите във втория том на книгата.

Съпричастни сме към това, което споделя писателят: „Опитайте се да си представите историята или културата на Родопския край без тях, невъзможно е. Затова, ако не друго, нека ги споменаваме с любов.”

Родопската христоматия на Светозар Казанджиев е едно заветно послание към бъдните поколения, да не забравят духовните върхове на миналото и нашето съвремие, да не ги забулват в мъглата на забвението.