Литературен свят

Филип Марински

Филип Райчев Марински е роден на 27.11.1940 година в село Гела, Смолянска област. До 7 клас учи в родното си село, а гимназия завършва в гр. Девин през 1958 година. Военната си служба отбива в Шумен (тогава – Коларовград), в Артилерийското военно училище, където завършва Школата за запасни офицери. В периода 1960-65 година е студент в СУ “Св. Климент Охридски” – дипломира се през юни 1965 година. По държавно разпределение е изпратен да преподава химия в гимназията на гр. Чепеларе, където работи две години. След това работи като инспектор в отдел “Народна просвета” – Смолян, асистент по химия в УИ – Кърджали, 7 години в завода за пластмасови изделия в Димитровград като началник цех, началник ПТО и зам.-директор по производствено-техническите въпроси. Следва Доспатски период в живота му: зам.-директор по учебната част в гимназията, завеждащ общинска училищна инспекция, председател на общинския съвет за култура. Последните 10 години преди пенсионирането си е домакин-управител на Студентската почивна станция “Академика” в Гела. Първият му отпечатан разказ е на страниците на сп. “Родопи”, чийто гл. редактор е Н. Хайтов. На това списание и този писател сътрудничи повече от 15 години. Печатал е в над 20 централни и регионални вестници и списания. Издал е девет книги: “Като стрък от коило” (1994, разкази); “Перелишки утрини” (1995, есета и стихове); “Слънце на залез” (1997, разкази); “Вина завинаги” (2000, разкази); “Крило на пеперуда” (2001, лирика); “Последна воля” (2004, разкази); “Мъртвите не възкръсват” (2006, разкази); “Светлинки от догорели свещи” (2007, разкази); “И черното е цвят” (2008, римувана книга). Автор е и на сценария за документален филм за Доспатска община – „Доспат”, реализиран от СДФ „Време” – София. Член е Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите – Смолян.

Филип Марински

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации