Филип Марински

„Селата ни застрашително обезлюдяват!”
из пресата

…Камбаната с тъжния звън извести:
наш близък си беше отишъл.
В града. При децата. И… „Бог да прости!”
В съня си престанал да диша
За родното място било му е жал,
съдбата що бе му отнела,
та още приживе си бил пожелал
да бъде погребан на село.
И после - познатото: кръст, опело,
цветя, опечалени близки…
И родната пръст - като вечно легло,
така, както бил го поискал
Разбирам молбата му. И ме боли,
защото и аз съм от тези,
които „преселват” в града във коли,
а в село ги връщат в ковчези!..

16 декември 2018, Пловдив