УПРЕКЪТ
Дякон Игнатие, Василе,
прости,че те вдигам от гроба,
но… Твоят народ,обезсилен,
днес тъне от бедност в озлоба.
В мечтаната “чиста и свята”
мнозина те веят за знаме,
кълнат се във теб, а пресмятат
със колко и как да измамят.
А трябва ни твоята честност,
куражът ти, устремът твой, но
не - за да живеем по-лесно,
а за да живеем достойно.
Василе, Игнатий, Апостоле,
дали ни гледаш отнякъде?
Днес в тази Родина опоскана
как, как ще живеем, Дяконе?!
Какво ни докара до тука?
Кой стори живота ни жалък?
Несретници ровят в боклука
от глад, за насъщния залък…
Днес някой си драсне кибрита,
в протест срещу глад и разруха,
друг утре отчаян полита
от моста на хан Аспаруха…
Това не е твойта държава -
с народ унизен, несвободен!!!
…И тежкият упрек остава -
в загадъчното ти: “Народе????”!
