И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПРАВОГОВОРА И ПРАВОПИСА

Филип Марински

„Не думите са виновни, а хората, които ги пишат.”
Елена Кодинова

Никак няма да бъде пресилено ако се каже ясно една тъжна истина - че покойният Николай Хайтов беше като че ли „последният мохикан” от значимите в обществото ни личности, който до края на земните си дни остана твърдо и непоколебимо в окопа на отбраната. Отбраната на езика ни от чужди попълзновения и безотговорна употреба. Той се дразнеше от небрежната употреба на родната ни „омайно сладка” реч и снобисткия напън на дипломирани /уж/интелигенти да изглеждат учени глави, замествайки звучни и с ясен смисъл родни думи с чуждици
Сега, когато Хайтов го няма, окопът на отбраната изглежда отчайващо пуст. Единствено Владко Мурдаров с предаването си „Език мой” епизодично хвърля по някой изстрел срещу нашественика, но какво е епизодичната стрелба срещу залповия огън на „противника”?! Освен проф. Мурдаров и проф. Брезински, макар и рядко, също се стреми на страниците на печатните средства за осведомяване да оправя изкълченото в езика ни.
И толкоз!
Макар воинът и сам да е воин, срещу огромната армия на настъпващият „противник” не е в състояние да запише победа. Срещу армията е нужна армия, нужно е настървение в сражението и стоицизъм за удържане на победа, нужна е стратегия и тактика.
В една своя статия във в-к „Словото” аз вече съм изразявал становище по въпроса. В нея правех извода, че проблемът трябва да бъде изваден от анонимност. Бях посочил и примери, как хора, имащи достъп до вестник, микрофон и екран, използват тази си възможност не за дават пример за чиста и правилна българска реч, а стремейки се да „шашнат” нас, „простолюдието”, със засукани и неразбираеми словца, затлачват и изкълчват езика на българите… Резултатът от статията ми? Никакъв !
Ако сега си позволявам да поискам отново думата за мнение по въпроса, то е защото усещам как от ден в ден все по-трудно ми става, на мен, българинът с прилична образованост, да разбирам онези от радиото, телевизиите и вестниците, които са призвани / и аз си плащам за това!/ да ме осведомяват за това какво става по света и у нас. Речникът за чуждите думи е неотклонно до мен, стараем се и двамата, но нали сме старички, в крайна сметка аз си оставам наполовина осведомен.
И как да бъда осведомен, Боже мой?! Що значат тези хепънинг, кетъринг, уикенд, плейоф, плеймейкър… И още, и още… Море от чуждици, в което българинът се дави. А отгоре на всичкото и онези думи, които са си наши, които познаваме, се използват по начин, който напълно те обърква.
Направих си труда да записвам, и то от доста време, недомислия, които са ме впечатлили. Те са само една незначителна частица от всекидневната гавра с езика ни и са взети само за онагледяване. Примерите ми са от различно време и от различни източници. Някои предавания вече не съществуват и водещите вече не са там, но те вече са направили своя „вклад” в съсипването на езика ни и затова ще ги посоча./Записвал съм източник, дата, час и рубрика, ако някой иска да оспорва, да заповяда - пазя ги в тетрадката!/
Към учителите /във всички степени училища, в т.ч и Университетите/ и журналистите би следвало да се предявяват най-строги изисквания при боравене с езика, защото те формират езиковата култура на нацията и главно на подрастващите. А какво всъщност става? Голяма част от тях не спазват елементарните правила на граматиката, речта им е изпъстрена с чуждици, използват се жаргони от булеварден тип, поголовно се „ме”-ка в първо лице множествено число. И за да не бъда голословен и писаното от мен да бъде обосновано, ще посоча примери за неправомерно боравене с българския език.
„Няма да говориМЕ за лоши неща, ще говориМЕ само за ГОТИНИ…”- заявява в разговор с Андрей Захариев Лара Береану в предаването „Всички пред екрана”. И за да стане ясно,че грешката не е случайна, тя и на Методи Манченко казва „…няма да говориМЕ.” Значи от нея, любимката на децата, те ще се учат как неправилно да говорят.
Не е за чудене, че ведуща водеща журналистка говори така. Тя е млад човек, сравнително неотдавна е учила в средно училище и Театрална академия, където, впрочем, се изучава Публична реч. Да „надникнем” в училището и да видим как дават пример педагозите:
„Ние се стремиМЕ да ги обхванеМЕ…Защото не можеМЕ да направиМЕ…- уверяваше ни Директорката на 66 СОУ с София по „Хоризонт преди всички” по повод юбилея на училището… И за да бъде картината пълна и причината ясна за масовото безотговорно говорене, ще добавя и фразата на Даниел Вълчев по БТВ Той се обосновава защо Правителството не се съгласява с исканията на учителите и между многото друго каза „…десетина процента, да кажеМЕ..”А беше Министър на образованието и науката.
Сигурно много журналисти ще се засегнат от това,което ще кажа че установявам напоследък, но не мога да го премълча. И в тази професия, както и в учителската, изглежда се влива доста недоучен свят. Или, за да не звучи толкова обидно, хайде да го кажем - вливат се хора, които не държат на точния изказ. Тук няма да говорим за безпомощността при задаване на въпросите, когато са в ролята на репортери. Става дума за езикова немощ, недопустима за професията „журналист.” Ето примери:
- Не може да не си купа! - уверява партньора си водещата на „Особености на националния туризъм” Яна. А то, момичето, иска да каже, че не може да се въздържи да не си закупи нещо.
- Благодаря Ви за тези свои мисли! - изказва благодарността си към интервюираните Петя Стефанова от БТВ от предаване на терен. Пак тя в същото предаване „оптимизира” образованието, вместо да го оптимализира, макар че става въпрос за повишаване резултатите в образованието и че така казано, на български, не звучи никак по-лошо от „оптимизирането”
Боряна Гидикова пък ни предлага загадка с фразата: „Вицепремиерът и министърът на образованието Даниел Вълчев…” Да се чудиш за един човек ли става дума или за двама.
Жаргонните изрази, взаимствани от улицата, от момчурляшките компании, също намират място в ежедневната работа на журналистическата гилдия. Така например кака Лара, /която ми е „ужасно”, „адски” симпатична!/, в разговор с Методи Манченко, установява с увереност, че „нашите футболисти на Запад се представят жестоко”…”Аз съм адски доволен… Музиката е адски хубава!” - възторгва се в едно интервю Влади Ампов -Графа…. Най-редовно чуваме за нещо или някого, че е готино или гот… „Направени са ужасно много неща…” -осведомява ни журналист от БТВ от наводнен район. А когато започва да изброява направеното, разбираш, че „ужасно многото неща” са всъщност неща в помощ на пострадалите и са придобивки.
Като чета факсимилето на Окръжно на Пашмаклийската училищна инспекция от 4. април 1930 година, се възхищавам на загрижеността към езика на тогавашните просветни дейци. От него личи, че тогава е имало държавни органи, които са се грижили за езиковата култура на българина… Анализирайки грешките в писмо на някой си учител, инспекторът заключава: „Пък и самото писмо е такова,че предизвиква само мъка и досада на оногова, който го чете…” Същата мъка и досада изпитва слушателят, когато слуша кореспонденциите на Великотърновската кареспондентка на БНР Катя Чорова. Интонационната й пунктуация /видите ли - и аз мога!/ е в пълен разрез с правилата на езика ни. При нея след „интонационната точка”, означавана с понижение на гласа, изреченията продължават с „който”, „които” и пр.
Още по-велика досада предизвикват коментарите на Сашо Йовков, който явно е пригоден само за четене на готов текст зад кадър, но не и за словестна импровизация. Половината от звуците, които издава този журналист са нечленоразделни и представляват нещо като мучене или блеене /Простете ми грубото сравнение!/. Изходът на зрителя е един: да гледа състезанието на екрана без звук.
Когато пишех черновата на тази статия, направих един опит. Включих за кратко Канал 1 и след това БТВ. Искаше ми се екранът да ме опровергае. Не би!
По Канал 1 вървеше предаването „Здраве”. Водещият разговаряше с поканения консултант -невролог д-р Горанов. Ставаше въпрос за дискова херния. Имаше двама пациенти. „Аз ще Ви помолА да покажете…” обърна се водещият към специалиста, а след показаното продължи: „Нека кажеМе нещо повече за дисковата херния..” В следващият разговор с г-жа Миланова водещият формулира въпроса си така: „Какво можеМе да кажеМЕ на онези, които мислАт да работАт в ЕС”.
По БТВ в кадър се яви Иван Костов, политик, но и… доцент. И започна изложението си с „Аз мислА…”
За да осъвременя твърдението си, че голяма част от днешните български журналисти „я карат през просото”, взех купчина стари вестници отпреди няколко дни. И там намирам заглавия: „Поркани се стреляха в заведение.”, „Къркан обърна джипа си в канал”, „Отритнат гърми гаджето и коли майка й” /макар че в текста надолу става ясно, че „кланата” е пусната да си ходи от болницата, след като са й промили раната на ръката!/. И продължавам с още заглавия: „Део куфее с Естел на сцената”, „Глутница кучета изяде джип”, „Баби разбойнички дерат ченгета и попове” /не се разбира какво са направили с кожите им!/, „Мъж заголи задник на мис пролет”, „Ноле разцепи Сепи на старта”, „Морето отнесе Калиакра” /спокойно - става дума за футболните клубове „Черно море” и „Калиакра”, но в заглавието са без кавички!/
И накрая следва да кажа и аз какво МИСЛА:
Това, което изнасям в текста, не е празно хрумване, не е заяждане на дребно. Крайно време е да се пристъпи към конкретни действия за опазване чистотата на българския език. „Словото днес” като орган на Вазовия и Хайтовия писателски съюз не бива да стои безучастен към проблема. Той трябва „да скочи в окопа”, да призове цялата армия от загрижени за родното ни слово хора и да се хвърли в борбата. Ако не може да внуши на Народното събрание, че със Закона за българския език трябва да се бърза, може да започне с най-лесно изпълнимото, а именно: да намери начин за задължаване на ръководствата на средствата за масово осведомяване да изработят вътрешни правила за чист български език. В тях да се заложат простички, но осъществими начини за контрол. Най-прекият и резултатен начин за справяне с недъга е /според мен!/ материалите, подготвяните на запис предавания, да не се излъчват или печатат при наличие на езикови недомислия, а когато са на живо - да не се заплащат и на нарушителите да се налагат парични глоби. А това означава, че е нужна работата на редактора.

П.П. Две думи за две предавания, едното от които /Слава Богу!/ вече го няма. „Пълна лудница”. Какво беше това, що за пародия на театър беше това?! Болно ми е, като се сетя за думите на именита и уважавана наша актриса, че това е предаване за простаци. Защото намирам, че е права.
А „Шоуто на Слави”? Докога ще битува на екрана това безспорно вредно откъдето и да го погледнеш предаване? В него няма капчица естетика и култура, то е комбинация от чалга, кич, прпостащина и цинизъм. А публиката в залата му е преобладаващо средношколска. И ако СЕМ се бои да не бъде упрекнат в цензура, и ако една частна телевизия, собственост на чужденец, може да цели опростачване на нацията ни, нали работещите в нея, художествените ръководители, отговарящите за програмите, са българи? Какво по-лесно от това, да не бъде подновен договорът с този самозабравил се сеяч на халтура?!