До Председателя и членовете на
Управителния съвет на Съюза на
Българските писатели
Копие:
До Главния редактор на вестник „Словото днес”
Ул. „Шести септември” 35
1000 гр. София

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Филип Райчев Марински, член на СБП, български гражданин, противник на съвременното повсеместно опростачване на обществено-политическия живот в Родината ми.

Уважаеми дами и господа,

В брой  7 /938/ от 21 февруари 2019 година на Съюзния вестник „Словото днес” беше поместена статията на колегата Драгомир Шопов, озаглавена: „О, посредственост, слава!” Тя излезе и в „Литературен свят”, бр. 114, 2019 г.

Изказвам възхита от дълбочината на проблемите, до която е стигнал авторът, защото писателят по призвание трябва да бъде опозиция на всяка власт, на всяко статукво, особено когато недъзите им са крещящо зрими.

Драгомир Шопов е стрелял в десятката, бръкнал е смело с пръст в раната. И след нсичко казано, вярно до болезненост, нашето объркано съвремие мрънка: „Е, и какво от това?!”

За да аргументирам решението си за това мое писмо, ще припомня анекдот от младостта ми.

В спор за фрапиращо грозно и непристойно поведение, правата страна заявява на нахалника: „Ще те опиша във вестника, тъй да знаеш!”, на което чува дебелашкия отговор:  „Аз пък няма да ти прочета вестника!”

За да не останат засегнатите в статията на Драгомир Шопов институции в позицията на „непрочели вестника”, предлагам не, а НАСТОЙЧИВО МОЛЯ, в качеството си на редови възмутен от нещата в обществено-политическия ни живот гражданин, да изпратите копия от статията на Драгомир Шопов до всички споменати от него инстанции и преди всичко до Съвета за електронни медии и  министерствата - МК и МОН с придружаващи ПИСМА-ЖАЛБИ със съответната обратна разписка, и искане в 14-дневен срок, съгласно  Закона за жалбите, да дадат писмен и то с обществено достояние отговор на поставените в статията въпроси.

Време е държавните институци да наложат под някаква форма забрана върху нецензурните явления в живота ни.

Не знам дали това не ще прозвучи в разрез с принципите за свободата на словото, но когато едно предаване развращава или опростачва, най-лестният начин е съответната телевизия да не подновява договора с такива външни продукции, каквито са повечето реалити-шоута.

За да не изброявам всичките, посочени от Драгомир в статията, ще взема за пример Шоуто на  Слави - едно дългогодишно и вредно /откъдето и да го погледнеш!/ за обществената морална хигиена предаване.

И ако има нещо наистина притесняващо е това, че в него „гостуват” /защо ли ми се струва, че не безвъзмездно?!/ известни, публични личности - музиканти,, артисти, политици, та дори и писатели, като по този начин го легитимират.

Искрено се надявам писмото ми да види бял свят, за да може статията на  Драгомир Шопов да предизвика реакция и обществен отзвук, който да доведе до реален резултат!

С уважение към всички вас: Филип Марински