Филип Марински

Пусни ме, поете, до теб да приседна.
В Гела или Хухла… На тих селски двор…
Към модрото синьо небе да погледнем,
заслушани в птичия пролетен хор.

Да вдишаме въздух от дъхава угар,
да гали очите ни ябълков цвят,
макар че и двамата вече сме други
и вече различен е белият свят.

И нека забравим, че аз във сърцето
усещам протези, а ти си без глас.
Пожали ни Господ! Пожали ни. Ето…
че имало слънце да свети за нас.

Не свеждай глава! Не унивай виновен -
ти имаш очите си, имаш и слух.
И нека да помним, че Лудвиг Бетовен
създзаде шедьоври, когато бе глух.