Филип Марински

Признавам, че дълго се двоумих дали си струва да пиша тези редове… Първо, защото няма да бъда „в свои води” - не съм нито историк, нито политолог, нито икономист. Аз съм обикновен университетски химик. Второто нещо, което ме възпираше, беше убедеността ми, че статията ми ще бъде поредният изстрел в н и щ о т о. Но след като прочетох онази изрезка от вестник, си дадох сметка, че да премълча, да „преглътна” този откровен цинизъм, след като вече знам за него, ще бъде предателство спрямо мен самия.
Братовчедка ми даде тази вестникарска изрезка, на която не личеше дори от кой вестник е. И за да не се чуди читателят, който благоволи да прочете написаното тук от мен, какво от прочетеното е предизвикало така възмущението ми, ще цитирам текста:
„Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството т.е. безнравствеността. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх сред хората, безсрамието и доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще вършим под девиза: „ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ”
Това са думи на Алън Фостър Дълес, изречени още през 1945 година, малко преди края на Втората световна война. При учредяване на ЦРУ. Когато се порових в източници разбрах, че това са извадки от една по-обширна реч на петия директор на ЦРУ /1953 -1961/ и ръководител на Американските тайни служби по време на войната. Тези думи стават платформа, върху която се гради политиката на САЩ и ЦРУ спрямо СССР и другите страни по времето на т.н. „Студена война.”
Но мен ме изуми друго. И то е фактът, че този план действа и днес спрямо България. Не само че е в действие, но и има вече значими „резултати” от него. Той има своето продължение в наши дни. Как? Може би малко хора знаят за съществуването на План „Ран-Ът”. Той е практическо продължение на платформата на Алън Дълес, в т.н. „Преход на България от социализъм към „демократичен капитализъм”. То е пакет от реформи /главно икономически!/, изработен още през 1990 година от 22 американски идеолози, икономисти и мениджъри,поканени от правителството на Андрей Луканов, водени от Ричард Ран и Роналд Ът, съвместно с 29 водещи български икономисти, учени и политици, воглаве с проф. Иван Ангелов, съветник на Андрей Луканов, а после и на Сергей Станишев. В работната група четем още имената на д-р Венцислав Димитров, Иван Костов, Емил Хърсев, проф. Стефан Стоилов, съветникът на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов - проф. Димитър Иванов и мн. др. Повечето от тях са ни добре познати от телевизионния екран и словестните баталии в ефир и подвизаващи се непрекъснато във висшите властови нива. Този „План за преход от социализъм към „демократичен капитализъм” в над 600 страници чертае онова, което очаква България. Аз не знам неговото пълно съдържание, но виждам отчетливо резултатите му. При ускорена, невиждана в света 100% приватизация, приходите от която възлизат на доста над 100 милиарда лева, в държавната хазна влизат трохички. При фалита на банките /да си спомним за проф. Тодор Вълчев, член на онзи 29-членен колектив български експерти, тогава Директор на БНБ!/, се обогатиха малка група хора по плана на Луканов „На малко - по много, на много - по малко” и в осъществяване на другия му постулат: „Губим политическата власт, но запазваме икономическата!”
Този план имал и засекретена част, в която се чертаят последствията от прилагането му в раздел „Цената на прехода”. И нямам никакво основание да не вярвам на думите на покойния журналист Георги Тамбуев, в чието родолюбие и почтеност поне аз не се съмнявам: „Когато прочетох секретната част - а аз я поисках лично от Андрей Луканов и той ми я даде - ми се изправиха косите. На стр. 117 в поверителната част на програмата се казва: „Икономиката на България в условията на пазарен принцип ще е предназначена да изхранва 5 /пет/ милиона души. Все едно чета Откровенията на Йоан или предсказанията на Нострадамус за Апокалипсиса” /край на цитата/. Там се предвиждал невиждан глад, появата на „ментета” и възкръсването на вече забравени болести, покупателната способност на населението ще се сведе до ниво на биологично оцеляване и още и още…
И какво тогава да правим с останалите 3 милиона българи? Да ги прогоним? Или да ги погребем? Днес правим и едното, и другото. Нацията ни е вече с над 1 милион по-малко отколкото преди 1989…. Прочетох още в Интернет, че на един семинар в Боровец бившата посланичка на САЩ у нас, Боулън, с цинично откровение била декларирала: „Вие /българите - б.а./ не ни трябвате повече от 4 милиона!”
Като четем имената на българите, участници в разработването на Плана и отчетем днешните им властови позиции, излиза, че управниците ни още от самото начало са знаели какво готвят за народа си… И забележете: „ВНС приема Плана с бурни ръкопляскания и всеки депутат получава личен екземпляр от него.” От 1990 до 2000 година никой от тези не обелва и дума за зловещите последици от Плана върху обикновения българин. Едва 10 години по-късно Г. Тамбуев повдига крайчето на воала, за да се види, че този План всъщност залага стопанското, културно и духовно съсипване на страната. И не на последно място - демографското.
Дали не мълчат по въпроса за този план и тези, които са участвали в разработката му и тези, които са го гласували и аплодирали, защото срещу мълчанието си вече са получили своето?! И как така се срещнаха и обединиха интересите на осъществителите на Дълесовата прокоба и тези на „уж” губещата политическата власт партия в България?
През този период /преходния, който у нас се оказа „непреходен”!/ не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище”. Такъв пасаж имало в явната част на Програмата. А другата,нравствената и духовна разруха? Тя просто няма измерения. Да припомним: „Ще разгърнем огромна по мащаб разложителна работа… Ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта…” /А. Дълес/
Можем ли да отречем,че всичко това е „постигнато” у нас? Не! То вече е факт. Впрочем не „факт” а „факти”. Факти от всестранната съсипия на България. Който иска да прочете за тях, нека потърси Обръщението към академиците и чл. кореспондентите на БАН на проф. Иван Ангелов /не, не греша!Това е същият, ръководителят на онези 29 от българска страна при разработването на Плана/ от 10. 02. 2010 година в защита на 44-те учени, уличени в сътрудничество с бившата Държавна сигурност. В това Обръщение професорът детайлно посочва пораженията по време на Прехода във всички сфери на обществения ни живот, за да направи извода, че предвижданията на Алън Дълес от 1945 година „процъфтяват” зловещо на наша почва.
Ех, професор Ангелов, професор Ангелов! Колко хубаво би било да сте прочел речта на Дълес поне ден преди да седнете на една маса с Ран и Ът през 1990 година, а не десет години по-късно да отчитате „плодовете” на тази зловеща програмна реч на шефа на ЦРУ!…
Това, което в Обръщението си професорът констатира е процес, който се задълбочава. Той е в „дребните” наглед неща, господа управници - и предишни и сегашни. Той е в отминаването с безразличие или свенливо премълчаване /сакън, да не ги упрекнат в цензура!/ на безсмислието на онази червена точка на телевизионния екран и предупредителния родителски контрол. А тези американски шантаварии със стрелби и кървища ги купуват онези наши „съмишленици” /прав е бил Дълес, че ще се намерят и у нас!/ от Дълесовата програмна реч от 1945. Този задълбочаващ се процес е в арогантното поведение на пийнали младежи в автобуса и трамвая, той е в училищните междучасия, когато „тинейджъри” се ръгат с ножове. Той,процесът на опростачване и безнравственост е в циничния присмех над немощния, недъгавия, изпадналия в беда, падналия зад борда на житейския кораб несретник. Задълбочаването на този процес е в необяснимото търпение преди време към билборда с голия задник на Азис. Той е и в „изцепката” на рапъра в „Бяло, зелено, червено”. То е и в клозетната поезия на Андрей Слабаков и нему подобни, то е и в продукцията на чалгаджийското студио „Пайнер”. То е и в „Шоуто на Слави”, където иначе даровити актьори затриват таланта си в евтини скечове с цинични намеци и откровена простащина. То е, ако трябва да съм още по-конкретен, и в появата на онзи отец Нафарфорий, чиято всяка втора дума е псувня. И това всичкото - пред преобладаваща средношколска публика.Това продължение на идеите на Алън Дълес е в Биг Брадър, прераснало и във VІР. Този процес тече и в литературата, където често се толерира бездарието, маскирано като новаторство, хоноруват се и награждават книги /особено на наши автори, работещи в чужбина/ със съмнителни художествени качества. Нали и това е конкретизирано от Дълес!
Да говорим ли за грамотността и нравствеността на средношколската младеж днес? А за авторитета на учителя? И за да не бъда голословен, ще се позова на случай от моята практика. Домакин-управител съм на Студентска почивна станция. Гостуват ми осмокласници от София, заедно с класната си ръководителка. Късно вечерта учителката, явно притеснена, но не от факта, че е в деликатна ситуация в очите ми, а от това, дали ще задоволи каприза на „нейните момчета”, потърси от мен цигари. Не за себе си - за „момчетата” й. Тази учителка се страхуваше от учениците си.
Аз някога ставах прав пред моите учители и свалях шапка. Аз не можех да отмина срещнат човек, особено - по-възрастен, без да поздравя А сега? Наблюдавайки отношенията между поколенията, ми хрумва:

Защо ли така се изменят нещата
в сравнение с онзи, предишния век?!
Тогава на татко целувах ръката
а днес за сина ми съм Нищо-човек.

И това биха подкрепили много днешни бащи, ако сложат искрено ръка на сърцето.
И това е плод на Плана „Дълес - Ран-Ът”. Планът действа, овластените нехаят.
Дали не трябва преди предстоящите избори да се даде широка гласност на секретната част на Плана „Ран-Ът”/А ще се намери ли куражлия депутат да го предложи?!/, за да се види дали поне едно от досегашните правителства на Българския преход е направило барем крачка в посока противопоставяне на постановките на това творение или всички прилежно са осъществявали апокалиптичните му предначертания. Дошло е, май, време за пълна и безусловна подмяна на т.н.„политически елит” от всички цветове, “елит”, съставен от физиономии, омръзнали вече на всички ни.
Ще завърша с това, с което започнах.
Не съм нито политолог, нито социолог. Най-малкото - политик. Аз съм обикновен университетски химик. Разбирам все още що-годе от химични реакции, та ми се иска да споделя нещо, което се случи някога в Университета.
При една химична демонстрация колежка наля в епруветката с глицерин непремерено количество азотна киселина… Епруветката избухна. От този спомен се ражда у мен асоциация: Господа управляващи, предишни, сегашни и бъдещи. Нали, Божем, сте българи!.. Не ви ли вълнува какво става на земята на Аспарух? Хубаво е, когато има искреност и уважение в междудържавните отношения, но… Наистина ли вярвате в искреността на”големите братя”? Забравихте ли, че тъкмо те, големите, нарекли се „Велики сили” на 27 ноември 1919 година в Ньой начертаха такава карта на България, че и до днес от всички страни граничи със себе си?
Но… думата ми беше за епруветката.
Внимавайте кога, какво и колко наливате в социалната епруветка. Дозирането е от изключителна важност, повярвайте ми! Не за друго, а за да се избегне получаването на взривоопасна смес.
Защото тогава…