Филип Марински

Подвижна кухня с котлова храна.
Опашката гладуващи - голяма.
Сред многото съзрях една жена,
която ми приличаше на мама.

Завързала забрадка на цветя,
от слънце и години избеляла,
с паничка във ръка стоеше тя
и може би от дни не беше яла.

Във погледа й се четеше глад,
трепереше паничката в ръката.
Протрита дрешка, в есенния хлад,
се силеше да топли рамената.

Макар че мама е отдавна ТАМ,
видях я жива в бедната женица
и заедно със нея пламнах в срам,
че е подала просешка десница!