Филип Марински

НЕПРАЗНИЧНО

Аз искам да бъда поет-оптимист -
стихът ми кураж да дарява,
да прави живота по-ведър и чист,
но някак не се получава.

Пред Халите в коша се рови клошар,
къс хвърлена баничка вади,
одухва с уста „скъпоценния” дар
и лапа. Защото е гладен.

Текат новините. Отново - убит!
Убит, за да бъде ограбен…
А имал, човечецът, в раклата скрит
резерв от парици. За хляба.

Нов кадър. Управник. В екрана е цял.
Охранен, с провиснала шия.
Народът ни мъдро отдавна прозрял -
„таз шия не е от туршия!”

Корупция. Бедност. Безверие. Глад.
Безправие. Студ. Изнемога…
Живот, уж на светло, а - истински ад
без хляб, без в огнището огън.

Е, на! - Пак опитах да съм оптимист -
отново не ми се получи!
Проблеми настлал върху белия лист,
оставам и тъжен, и скучен.

06.01.2019

ПОЗОР!

По повод случая Христо Бисеров

Простете ми, но вече не издържам!
В по-гнусни дни комай не съм живял.
Как ставащото с хала си да свържа?!
Каква е тази липса на морал?!
Това ако не е апокалипсис
как инак можем да го назовем?
Живеем в изобилие от липси,
на бедността в жестокия ярем.
Управниците дават драго-мило
да ни прикоткат за електорат.
И всички те са от едно котило,
макар че уж различни са по цвят.
Държат ни във хроничен недоимък,
в несигурност за утрешния ден,
държат ни в страх за хляба, за да имат
за себе си разкош осигурен.
А пък за нас? Остава много важно -
смъртта, когато вече стане факт -
да има кой на службите да каже,
за да оформят смъртния ни акт.
ПОЗОР!!!