Филип Марински

Помислих - пуйки някой е завъдил
на някой заден двор. И - неуспял
от себе си селото да изпъди -
живее, както в село е живял.
Ала видях, с голяма изненада,
над блоковете чайка да кръжи.
Изви се някак вяло над площада,
като че нещо страшно й тежи,
а после скри се нейде и заплака -
във крясъка й болка долових.
Тя може би мечтае да дочака
завръщането в своя залив тих.
Сестрице, птицо, кой те запокити
чак в този град,далече от море?
Вместо простора морски да облиташ,
се лъжеш,че и тук ти е добре
Не спомняш ли си своя отпечатък
в спокойната притихнала вода?!
Шумът не ти ли липсва на вълната,
когато се целува със брега?…
… И аз съм като тебе, птицо мила.
И мен ми липсва прежният ми свят -
гласът на кукувица подранила,
ливадите, изпъстрени от цвят.
И мен ми липсва синята коприна
над моя изоставен селски дом.
Във гърлото си стискам вик застинал.
И аз крещя. Крещя, но мълчешком.