Филип Марински

БАЩИН ДОМ

Добър вечер, мой дом! Добър вечер,
моя бащина къщице мила!
Аз се върнах. Пред тебе съм вече,
да потърся пак твойта закрила.

Много скитах. Летях и пропадах,
вкусих много възторг и горчило
Търсил рая, попадал във ада,
на живота прехвърлих зад билото.

Опознал и любов и омраза,
изморен от лъжи и измами,
аз съм тук. Отвори ми да вляза,
да ме срещнат очите на мама.

Да ме галне гласът на баща ми,
както нявга - във детството босо,
та да имам траншея и знаме
срещу толкова сложни въпроси!

Кой е наш? Кой е враг? Кой ни лъже?
Кой петни паметта на герои?
Все въпроси и сложни и тъжни,
в свят разлъчен на чужди и свои.

Бащин дом, помогни ми да мога
да съм в сговор със своята есен,
да поддържам в огнището огън
и в сърцето - нагласа за песен.

Тъй ще знам, че и в старост не тлея,
че не тъпча земята нелепо,
а горя и живея. Живея!
Бащин дом, пристан мой, моя крепост…

1979 - 2018

МЕМОАРНО

Загърбван от чужди и свои
и тъжно, и ведро живях -
по стръмни житейски завои
ту плаках горчиво, ту пях.
Мечтах за семейна идилия,
а стъпих в помиен „леген” -
на масата „сядах” с ония
кои са били преди мен.
От факта не бях очарован -
със слово и жест възроптах…
Съдът ме „призна” за виновен
за моя и чуждия грях.
Децата ми друг възпитава,
по начин, от Вяра лишен,
но слава на Бога въздавам,
че имам ги. Нейде до мен…
Не драсках със лакти и нокти
към някакъв призрачен връх,
но стъпих на своята кота,
макар и - останал без дъх.
На черното „бяло” не казвах,
което ме правеше „лош”,
но камък не носих във пазва,
ни крих във ръкава си нож.
В живота, в борбата сурова,
са нужни и броня, и меч.
Опрях се на родното слово,
на звучната българска реч.
Житейската есен достигнал,
днес имам кураж да твърдя,
че словото, вписано в книга,
превърна се в моя съдба.

11.11.2018