АЛО, ПРАВОЗАЩИТНИЦИТЕ …

/или моето виждане за жертвите на домашно насилие/

Филип Марински

Ще се съглася, ако някой твърди, че тази тема сега не е така злободневна, както преди 4-5 месеца. Ще призная, че не познавам Истанбулската конвенция не само в детайли и че ако си позволявам да изкажа мнението си по разглежданите в нея въпроси, то е само на основата на журналистически и най-много на „правозащитни” мнения, с които ни проглушиха ушите.

В тези мнения беше наблегнато на насилието над жени, като се посочваше като неоспорим факт, че всяка четвърта жена у нас е или е била обект на насилие.

И се запитах: във всеки изнервен спор в семейството само жената ли е потърпевша? Защо се разглежда едностранчиво този така важен въпрос - въпросът за домашното насилие?

И защо правораздавателните органи почти винаги решават преимуществено нещата в полза на жената: има развод, мъжът е виновен /може би изхождайки от презумпцията, че е така, защото физическата сила е на негова страна!/, поради което децата се предоставят на майката /каквато и да е тя!/, а на него, на „виновника”, „великодушно” се предоставя възможността /и забележете - „в името на народа!”/ да вижда от време на време най-драгоценното достижение на живота си - децата, които са част от неговите плът и кръв.

Понеже съм категорично против такова мислене и решение, питам:

Тук, преди да започна да питам, ще помоля читателя за извинение за това, че надолу в текста многократно ще повторя израза „ами ако…”

И така - питам:

Ами ако въпросната жена е дошла в създаденото вече ново и младо семейство с пороци, които мъжът не е подозирал и на явното му несъгласие с тях получи „успокояващата” фраза: „Аз ще те науча да живееш. Трябва само да ме слушаш.”?

Ами ако „женихът” с огорчение установи, че в чинията му са плюли мнозина други, преди той да реши да я изчисти и чуе казаното с усмивка: „Само четири пъти съм… преди тебе… И те бяха прекрасни хора!”?

Ами ако в минути на страстен порив съпругът /въпреки всичко!!!/ пожелае жена си два пъти едно след друго и осъзнае възторга на младата си съпруга от фразата: „Ау-у! И така ли може?! Аз никога не съм виждала така!”?

Ами ако на любимия преди време, всеки ден или вечер се напомня от жената: „Виж колко нося аз в семейството, а ти… А ти?”

Ами ако „благоверната” извика ключар да смени бравата на входната врата /жилището се води на нейно име, от баща й е!/, защото мъжът е закъснял след рожден ден на колега в службата? И „виновният” по презумпция „силен пол” отива да търси хотел за нощта?

Ами ако увлечена от служебна или партийна ангажираност съпругата замине на десетдневна задгранична „командировка” и след завръщането си, на въпроса: „Кои други твои колежки бяха в състава на делегацията?”, съпругът чуе: „Ние …бяхме само с Петров…” И това - без мъжът предварително да е запознат със „състава” на двучленната делегация?

Ами ако, след като мъжът е нахранил и приспал децата и чакал до малките часове на нощта завръщането на съпругата си, на въпроса „Къде беше до това време?”, получи отговор, даден /очевидно!/ от човек на поне две водки: „Беше ми хубаво и приятно и твоето присъствие не беше необходимо!”?

Ами ако, в безпаметния си напън да уязви колкото е възможно по-дълбоко този, с когото живее уж като съпруга, заяви на всеослушание в предприятието, където работи: „Той /този „той” е съпругът й!/ си въобразява, че децата са негови! Нека си мисли!”

Преди да приключа с това досадно повторение „ами ако”, ще добавя само това, че посочените от мен ситуации не са плод на въображението ми, а са реални случки с реални съпружески двойки. А колко много още „възможности” има за „ами ако” в ежедневието ни…!

Ще споделя един хумористичен етюд от времето на моята младост. Не си спомням къде го прочетох, но действието се развива така: вървят Иван Иванов Иванов със съпругата си по „Витошка”, жената оглежда срещнатите жени и блесналите витрини и непрекъснато „намила”: „Виж тази с какви скъпи обувки е! Ти никога не би ми…” „Ай, каква чанта! Винаги съм мечтала за такава, ама от тебе такова нещо не мога да очаквам.” А в парка: „Виж хората как щастливо живеят! Прегръщат се, целуват се …А ти вървиш като темерут и сумтиш. Ти си просто един мухльо!”

Сега не мога да се сетя за всичко, което жената на Иван Иванов Иванов е успяла още да изрече, защото на въпросния Иван чайникът му прекипял и взел, че я пребил.

Най- много ми харесваше заключителното изречение на тази история, защото беше заредено с много хумор. И то звучеше така: „А злите езици говореха след това, че жената на Иван Иванов Иванов си го била търсила!”

И понеже започнах този мой „трактат” с въпроси, така и ще продължа.

Как иначе може да се назове поведението на жената в изброените от мен случаи /а те далеч не изчерпват всичко!/, освен като жестоко психологическо насилие в семейството. От жена над мъж.

Аз мисля, че на моите 77 години знам къде е „заровено кучето”. То е в забравеното понятие „п о д ч и н е н и е” от страна на жените. И тук, знам, четящите тези редове как ще възкликнат: „Ясно! Този е деспот, с арабско разбиране за ролята и мястото на жената!”

Ще ги разочаровам!

Не говоря за подчинение на жената спрямо мъжа или обратното.

Говоря за изгубената способност на много съвременни жени да подчинят е г о т о си в интерес на семейството.

Прокламираната еманципация, зле тълкуваното равноправие и свобода на поведение, не бива да се израждат в слободия.

Умната жена никога не показва пред съпруга си бабаитлък, а с ъ х р а н я в а и н а д г р а ж д а самочувствието му.

Тя намира начин да п о к а ж е, че помни кой носи панталоните в този дом, чие е задължението да бди над семейството, кой носи онези „дреболии”, така нужни и за двамата. Извинете ме, че навлизам в интимната страна на взаимоотношенията, но явно трябва.

Защото жената е предопределена от Природата с нежност и финес да доведе мъжа до състояние на годност да я превърне от „само жена” в майка. Защото лекарите твърдят, че най-често еректилната дисфункция е резултат на липсата на тези нежност и финес.

Жената може да намери истинска пълноценна реализация само з а е д н о с мъжа, а не с р е щ у него.

Никак не е сложно да се следва този принцип, той е зареден единствено с позитиви и е обусловен от Природата, както в животинския свят, така и в света на хомосапиенса.

Точно тогава жената-съпруга остава онова мило и обично момиче отпреди брака, което заслужава и може да бъде поставено на пиедестала на богиня.

Завършвам тези писани мои разсъждения с едно припомняне.

Когато дъщерята на закоравелия, известен на целия свят и историята престъпник Дон Корлеоне, се жалва пред баща си от своя съпруг, че се отнася с нея зле и за да бъде пределно убедителна почти изкрещява: „Татко, но ти никога не си постъпвал така лошо с мама!”, той спокойно и кротко отговорил: „Да, но тя никога не е дала повод за това.”

А аз нямам какво повече да добавя.