ТУК ОТНОВО ВАЛИ
ТУК ОТНОВО ВАЛИ
Тук отново вали. Всеки ден. Не престава.
И се питам дали нещо в Космоса става,
или Бог наредил е нещата така, че
със студени сълзи и небето да плаче?
А че има защо, вярвам никой не спори -
всички земни неща Господ вижда отгоре.
Моя родна страна, мила моя Родино,
на света си една, ала днес - просякиня.
Глад. Мизерия. Студ. И пладнешки грабежи.
И с цинизъм нечут управляват невежи.
Всичко - взето накуп - тъй ни тикна в батака,
тъй ни стегна във клуп, че и Бога разплака!
… И отново вали…
РАДОСТ
Ще има много радост от смъртта ми!
Щастливи ще са близките ми Там.
И тук, навярно, весело ще стане,
че ще се радват враговете - знам.
И аз щастлив ще пърхам през Всемира,
оставил всички земни грижи тук.
Към Рая ще се нося, без да спирам,
на адовите дяволи напук…
Но и безплътен, винаги когато
пазачите на Рая разрешат,
пак с радост ще се връщам на Земята,
за да погледам този дивен свят!
СТЕЛА
Параклис. Гробище. Ограда.
Чешмичка с ледена вода.
На мраморната й фасада
скръбта оставила следа:
Когато мъка те задави
от скъпа загуба на свой,
пийни! На живите за здраве,
на мъртвите - за упокой!
