Филип Марински

Колко дълбок смисъл и мъдрост е събрала в себе си тази поговорка! И колко сарказъм.
Откакто се е заговорило по върховете на властта откъде и колко изтребители да закупим, все тази поговорка се върти в главата ми.

Представете си само: един дрипльо, който няма и риза, която да му скрие голотиите, е опасал през кръста си сиджимка и на нея увесил върху голия си корем два пищова! А щом коремът е гол, той е и празен. И за да бъде абсурдът пълен, народът ни е окачил на този гол корем не един, а два пищова.

Но нека излезем от поговорката и „поговорим” за реалностите.

Аз така и не съм наясно кой самолет - Ф-16, Грипен или друг от каквито там видове още съществуват - са избрали управляващите и президентът /той от тия неща разбира, военен летец е човекът, при това - генерал/, но съм разбрал, че за тази цел ще се заделят два милиарда лева от народната пара.

Не ми е ясно и с колко ще се повиши бойната готовност на армията ни с тези нови осем изтребители. И на кой потенциален „агресор” тя може да противостои?

На Турция, която има втората по численост армия в НАТО, разполага със 688 самолети и 60 000 души обслужващ персонал? Или на Русия, която има 1400 изтребители, 800 бомбардировачи, 170 стратегически бомбардировачи и 466 транспортни военни самолети?

На кого може да противостои България, която сега има 16 МИГ-29, 14 щурмови и 3 транспортни самолети и половината, от които не са годни за летене? Но дори и да са годни, да добавим и очакваните осем изтребители, кому можем да се противопоставим?!

Съпоставяйки тези числа, се сещам за още една българска поговорка с турско начало: „Барабар Петко с мъжете!” И за да бъдем съвсем „барабар”, нашите „Петковци” се гласят до две години да изпълнят „повелята” на НАТО и ЕС за повишаване разходите за войската до 2% от Брутния вътрешен продукт.

Всичките тези напъни са пълно безумие!

При този тънещ в мизерия, топящ се български народ!

Кой разумен баща би си купил пищов, преди да купи хляб, за да нахрани децата си?

Ако някой направи това, всички ще го сметнат за луд. Като какви да смятаме тогава управниците ни, щом купуват „пищови” при мизерствуващо население?

И при това с покупката на тези осем изтребители не ще нарасне кой знае колко отбранителната способност на армията ни, доведена, впрочем, до численост, достатъчна за парадите и тържествените зари-проверки.

Ще ме оспори някой: „Но ние, като пълноправен член на НАТО сме длъжни…” А не сме ли длъжни, по-точно - нямаме ли право - да живеем по човешки достойно?

Не е ли ясно, че като членове на НАТО всъщност сме длъжни да купуваме самолети и друго въоръжение, защото някъде някой го произвежда и има интерес да го продаде?

За голямо съжаление България отново се движи в посока и път, определяни от друг. И е все едно дали този, който ти диктува волята си, се намира на територията ти или извън нея.

Близо половин век „великият Съветски съюз”, доминиран от болшевишка Русия, определяше какво и как да се случва в България. С почуда съм гледал някога, когато бях на военна служба, как български генерал козирува на съветски подполковник, защото онзи бил „наблюдаващ стрелбите офицер от съветската армия”.

Сега отново сме в съюз, но вече Европейски. Командите днес идват от Брюксел, вместо от Москва. И отново държавата ни се озовава в положението на муле, чийто поводник е здраво завързан за самара на кон, който определя маршрута.

За съжаление, нашите управници в и н а г и са завръзвали „мулето си” за самара на губещия кон. И в двете световни войни е било така.

Интересно ми е, все пак, защо непрекъснато търсим някой, който да ни командари?! Някой ще ме оспори: „Малки сме, затова!” Тази теза е несъстоятелна! Не научиха ли нашите политици уроците на историята? А те са красноречиви.

Когато си „малък”, не трябва да се пишеш бабаит. Нужна ни е умна дипломация, а не въоръжаване. Как по-малки от нас държави могат да съществуват свободни от чужда воля и народът им да благоденства?

Чрез умна дипломация, разбира се. Щвейцария остава неутрална и през двете световни войни, не взема страна и по време на студената война. Затова е Ш в е й ц а р и я!

Затова за българина тя е синоним на лелеяна мечта. Затова в тази повече от два пъти по малка по площ от България някогашна Хелвеция населението от 3,3 милиона в началото на ХХ век достига в 2007 година осем милиона.

Там се раждат и п р и и ж д а т хора, а в България днес умират повече, отколкото се раждат, а родените тук бягат далеч от Родината си.

Най-дълго начело на държавата ни е бил цар Петър, синът на Симеон Велики - цели 42 години /927 - 969/. Но не с меч в ръката. През всичките тези 42 години той нито веднъж не е изневерил на принципа си за мирно съществуване със съседите. Затова е наричан от хората „благоверният”, затова времето на неговото царуване е наречено в апокрифите „ВРЕМЕ НА МИР И БЛАГОДЕНСТВИЕ”, затова е и най-младият канонизиран от Църквата български светец и е „Свети цар Петър”!

Такъв мир, мир и благоденствие са ни нужни и днес. Но те могат да бъдат постигнати с д и п л о м а ц и я, а не нито с репчене, нито с безропотно овчедушие. А твърдо и с достойнство. И с грижа, истинска грижа за хората, населяващи тази територия, наречена от векове България.

При сегашното състояние на нещата като жизнен стандарт и отрицателен прираст, как не се намери един куражлия български политик, който да застане на трибуната на Европейския парламент и възпитано, но твърдо да заяви:

„Господа, искате държавата ни да се изравни по вложени за въоръжаване средства с останалите страни, като достигнем 2 % от БВП. Това може да стане, когато се изравним с другите европейски народи по жизнен стандарт на хората ни.

Дотогава, извинете ме, не са ни нужни нито танкове, нито самолети, защото можем да доведем работата до там, че да няма кого да отбраняваме.

Ако такава ще е цената за пребиваването ни в НАТО - благодарим! Така че ние ще вложим усилия и средства за повишаване на жизнения уровен на народа си, и след това ще мислим за „пищови”!”

Как не се намери един наш управник като унгарския Виктор Орбан, отстояващ интересите на народа си?!

Като „чифте пищови” висят окачени на голия ни корем и 240-те депутати в Народното събрание.

Много пъти е поставян въпросът за намаляване броят им на 100 /а и толкова са много!/, но нали това трябва да стане със закон, а законите ги коват същите тези депутати! Как да тръгнат срещу собствения си интерес?!

Направих си труда да съпоставя броя на депутатите от петте Балкански страни - България, Румъния, Сърбия, Гърция и Турция - в обвръзка с броя на населението.

Справката ми показа отново най-неизгодната за народа ни позиция. България е с най-голям относителен брой депутати, въпреки, че е най-бедна.

Само за илюстрация ще посоча, че в турския Меджлис има 600 депутати при 81 милиона жители, а в България са 240 при едва 6,5 милиона население.

Та пак се питам: защо за добрите неща от живота винаги сме на опашката, а за лошите - винаги първи?!

Ако се намали броят на депутатите със сто и четиридесет и като се вземе за база сегашният размер на депутатската заплата, годишно ще се икономисват 8-10 милиона грешна народна пара.

В едно интервю по телевизията, гостуващият от време на време от Лондон в София професор Иванов каза /а не го е казвал само той!/: „Пари в България има достатъчно, но разпределението им е изключително несправедливо!”

Кога, народе български, ще кажеш твърдо тежката си дума КОЙ и КАК да разполага с парите ти?