Георги Майоров

Родопският майстор на късия разказ и кристалния стих Филип Марински не се поддава на лесна слава и хвалебна угода. На него е достатъчно да гали хълбоците на Карлъка, да се самоизмерва с върха на Шилестата чука, да чува песенния глас на Гела, да улавя въздишката на хората, да тъче двойни и четворни завивки за своите рожби, че да имат топло дихание и млада усмивка. Затова хубостта не го изоставя и на стари години.

Сега този сладкодумец ни среща сякаш с юбилейна книга. Неговата скромна милост преди две години не му позволи непременно да отбележи своята 80-годишнина, та като че ли точно това прави с книгата „Късна хубост” (С., Издат. „Фараго”, 2022).

Въпреки заглавието, неговата дарба още играе кьошку хоро, развява поводника и води своите духовни рожби по зелени морави и златни сокаци. И все не се сеща да подвие крак и поне за малко да седне под фамилната ела, че с всички роднини наведнъж да се разтъжи, както е било на Гелския Илинден, да си поотдъхне. Знае, че не може да го направи против волята на перото. То почивка не познава до последния издих.

А книгата, откъдето и да я погледнем, си е юбилейна. Страниците започват с есеистично „Предисловие”, с което редакторът - художник Емил Ненков пояснява как с Филя са стигнали до идеята за книгата и с интервюто от 22-а въпроса.

Писателят не се срамува да каже колко бедно е живял и живее, и колко е богат сега, а все още не знае със сигурност кой е, защо е недоволен, как го е сполетяло божието прозрение на любовта към писането; за бащината мая и святата майчина обич, за женската умна подкрепа, за приятелството по жилката нравственост за нравственост, за дедите и родното село Гела като планината с Орфей в нея и в поета Марински; за взаимната обич и прописването, за щурците и децата на коляно; за паметника,който следва да се съизмерва с ръста ни; да простим на света за станалото и да благодарим за видяното и преживяното.

По-нататък книгата съдържа „Поезия” с 20 избрани стихотворения, „Проза” - със 17 разказа, 10 „Миниатюри” с усмивки, 6 статии „Публицистика” и накрая „Отзиви” за неговото изкристализирало над Перелик творчество.

Това е композиционната рамка на книжното тяло, но пресъздава цялостния облик на писателя Филип Марински. Той успява с късите си форми на изказа да изгради обемна представа за твореца - словесен магьосник на Родопите.

Неговата магия подобно на Орфей се състои във вслушването в шепота на природата и топлия изблик на стихиите, във възвеличаването на героите до божествените начала и земната простота, в преоткриването на човешките недъзи за насаждане на здрав родословен морал, като сверява своето перо с раздумката в държавата и в света.

За него няма тематични и времеви ограничения. Той равностойно се намира в миналото, настоящето и бъдещето. Неговите послания ще придобиват още по-голяма сила с благодатната си мъдрост.

От този посадъчен изглед свободно можем да прозрем какво ни казват отделните словесни форми. Доста писатели биха могли да се огледат в кристалната поезия на Филип Марински. Той дава интимна свобода на своите стихове да се реят по бърда, крепости и „черноци зелени”, защото „от високо поглежда към тях / достолепната Шилеста чука”.

Но за жалост „В селцата под Карлък сега / малко хора денят ще погали”. За тази „Късна хубост” се тревожи трепетното сърце на писателя. Като контрапункт обаче казвам: хубостта винаги е млада, щом пише такива стихове. Дори когато запустялата бащиния стои с „катанец на портата”. Затова при връщането си към родния дом търси „точна стихотворна стъпка”, за да стъпи уверено в своята „махаличка”.

Помощ от нийде не вижда. Затова вика Мадарския конник да му подаде юздите си и с него „във вихрен бяг / земята си да прокопитя/и/ иска/м/. да обходи славната ни история и „от всяко свято място свята пръст” да гребне, като „свещен олтар на изповед и клетва”.

За книгите му с разкази съм писал. Тук ще кажа накратко. Късите му разкази са неговата дълга съдба - сбъдната реалност, душа и сърце, силно перо и разточителна млада хубост.

Миниатюрите скицират обикновени човешки истории и случки, сред които най-трогателна е изповедта пред майка си. Като всички ни и той в младостта си не разбира отрудените дни на онази светица, която е дала живота ни. И всеки трябва да стигне до момента на изповед, осъзнали колко сме криви в правотата си.

В своята публицистика наученият на чест и достойнство родопски писател поставя нелицеприятни въпроси за опечаленото ни общество, за морала на политиците. И дали народните представители са истински народни, когато Руменовци и заруменели от „срам”, че получават стотици хиляди левове за допълнителен труд, предимно нощен, в бордове, мордове, комисии и комисионни награди без ни най-малко пот по безчелната им мозъчна кутия. И съвсем законно!

Защото сами коват законите как по-лесно да грабят и ограбват без спомен за истинска грижа за народа. Уж техен работодател. Фокуси! С този геройски имунитет и оная, сляпата, ще ограбят съвсем законно. За здравепремазването, което сам е изпитал. Бумаги и неверни епикризи, за да се оправдаят разноските пред здравната каса. Модерно здраве, ни повече, ни по-малко направо гипсирано.

Като с изстрели критикува уродството на властта, демагогията и незачитането на законите. Не подминава суетата да се представяме и да ни представят какви чудеса творим. За конкурсите и наградите на отличените отличници във всичко.

Критикува и юбилействането, та не уйдиса и на своята суета да отбележи 80-годишнината си. За почетените и непочетени граждани на даденото село или град. И как правозащитниците защитават незаслужените си пари.

Отзивите за творчеството на Филип Марински са ясни, но накратко: Борислав Владиков го нарича „неповторим разказвач”. Освен че е сладкодумец, Пенчо Чернаев, намира, че Филип Марински хвърля „златен мост през годините” над голямата човешка река - морал, традиция, доброта. Велин Георгиев го вижда като „катадневно чудо в словото”, а Иван Д. Христов смята поезията му за „земна”. Аз съм определял творчеството му като душевен реализъм и духовен хляб.

Сега прибавям и вечно млада хубост.

Както и да го наречем, каквото и да напишем за Филип Марински, не можем да го възкачим на достойното място, което заема в съвременната българска литература и култура.