Филип Марински

ПРЕД ОБЕЛИСКА

Обаждам ти се, мамо, че пак си тръгвам вече.
Предвиденото време за отпуска изтече.
Прости ми, че си идвам хем рядко, хем за кратко
и къщата оставям на тебе и на татко.

В живота ми нещата така се завъртяха,
че отброявам дните прибран под чужда стряха.
Тъй както и приживе, наглеждайте дома ни,
че инак хем самотен, хем тъжен ще остане.

На стария игларник оставил съм ти вдявка –
иглите да си вдяваш, да имаш занимавка.
Ти кърпеше чудесно – конец да имаш само…
Душата ми раздрана дали могла би, мамо?

Семейните ни снимки са в старото си място.
Със повечето, вярвам, ще бъдете наясно.
В онази, с две момченца и две девойки млади,
са всичките ми внуци. И аз съм техен дядо!

Пък татко, щом усети, че го сърби ръката,
отново да си спомни талаша, занаята,
да знае, че рендето и старата му планя
в саицата го чакат, пак там са – на тавана.

Сега, дорде е топло, пошетвайте по двора,
макар че запустял е, останал е без хора.
А щом настъпи зима и много застудее,
и ключ оставен има и… знаете къде е.

ВИК

Българийо, какво се случва с теб?
Къде се дяна бойкото ти племе?!
Циници те превръщат във вертеп
безродници те бутат към ярема.

Живот ли е това! Какъв живот?
При тази бедност как да си свободен?!
Как може да живее като скот
роденият да бъде воевода?

Нима напразно Ботев падна в бран
и Дякона увисна на въжето?
От кремък уж бил Старият Балкан…
Българийо, къде са ти мъжете?!

МАРГАРИТА

Почувствах се по-малко уморен
по-малко стар и не така самотен,
когато чух: “Помни, че си за мен
най-хубавото нещо във живота!”

Благодаря ти, любеща жена
за думите! Целувам ти ръцете.
Орисницата рано те позна
и те беляза с името на цвете.

ВНЕЗАПНА ИМПРЕСИЯ

          “Стига предразсъдъци за щастие –
          вземат се и хвърлени цветя!”
                                        Колега

Прочел бях някъде, че може
да вземеш хвърлени цветя.
То значи и: от чуждо ложе
да се “сдобиеш” със жена.

Било нормално, щом си гладен,
бездомно мръзнал цяла нощ
с доволство къшей хляб да вадиш
от мръсен боклукчийски кош.

Възможно е. Но падаш низко
щом нещо с помияр делиш.
Живее се и със огризки,
но е обидно. И боли!