Филип Марински

САМОТА

От самотата чак ми е студено,
макар че вън е топъл летен ден.
Душата си усещам вледенена,
куражът си - сломен и победен.
В мига, кога душата ми излиза
за мен едва ли някой ще скърби,
но бих желал във дланите на близък
ръката ми тогава да лежи.

ГРОЗД

Като зърна от грозд отронвам дните
и чепката остава все по-бедна.
Отронвам ги с тревога и се питам:
коя ли утрин ще ми е последна?!
Последното зърно кога ще падне?
Кога ще ме обгърне плътно мрака?
Дали ще е сред нощ или по пладне?
Отронвам дните. Ден след ден… И чакам…