КЪСЧЕ СПОМЕН
КЪСЧЕ СПОМЕН
На старини, когато дойда пак
на този бряг, целуван от вълните,
коварни бели преспи - като сняг -
неумолимо ще сребрят в косите.
Тук пак ще бъде пясъкът солен,
пак ще се реят чайките в простора…
Ще бъде всичко както в този ден,
но ние ще сме вече стари хора.
О, бог Нептун! Пази ми този миг
с щастлив момински смях край вълнолома,
за да го върнеш на един старик,
събиращ малки късчета от спомен.
1966 г.
РЪЦЕТЕ НА МАМА
Безсъние в леглото ми се мята.
Часовникът отмерва полунощ.
Навън бушува вледеняващ вятър,
от ада сякаш тръгнал с дива мощ.
Улавям се,че зъзна. И ме хапе
студът по ходилата. И боли.
Ще сложа, мамо, твоите чорапи,
изплетени за мен на пет игли.
Обувам топлината на ръцете,
които не познаваха покой.
Способни бяха да отгледат цвете,
криле да бъдат на орлица в бой.
Те стъкваха жарава, от която
да вземем огън, тръгнем ли на път.
И с този огън литна цяло ято -
вървяхме, както силните вървят
Те можеха да жънат, да вършеят,
софра да сложат, да замесят хляб.
В тях можеше вретеното да пее.
Те ме крепяха да не бъда слаб.
Ръцете ти с поклон целувам, мамо,
с поклон за упокой ти паля свещ.
За всичко онова, което само
едничка ти можа да ми дадеш.
Усетил ласката на твойте пръсти,
отново зная, че със мен си ти.
Смирено правя, мамо, знака кръстен
и тихо шепна: „Бог да те прости!”
БОГАТСТВО
На дъщеря ми Велина
Животът ми премина без уюг,
без топлина в семейното огнище.
Ужасно е да се живее в студ.
Лишен от обич, всъщност нямаш нищо.
И затова в годините назад
отсявах нещица с цена на бисер.
Да ми напомнят, че съм бил и млад,
че да съм жив все още има смисъл.
Тъй станах най-богатия банкер
с трезор от първи думи, първи крачки,
със скътаните в стария килер
палтенца окъсели и играчки.
Едно тефтерче в чантата съм скрил.
То, с буква „з”, написана обратно,
до днес е съхранило спомен мил -
трогателно послание за татко.
И още - във кутия от дърво -
на дъщеря ми детските къдрички.
О, Боже! Сякаш вчера е било,
а всъщност толкоз бе отдавна всичко!
В косицата си моето дете
след време ще е с посребрени нишки.
Днес вече вярно пише и чете,
не от буквар и не от детски книжки.
Аз виждам по очите й дори,
че възрастта й вече става зрима.
Тя има две големи дъщери
и идва ред и внучета да има.
И затова се моля за едно -
на дъното на някоя кутия,
дано да се е сетила, дано! -
къдрички на децата си да скрие.
ЩУРЦИ
Заприиждаха изнемощели
и във делници и във недели
в мойта стая, при мен, на етажа.
Откъде? - не могъл бих да кажа.
Идват може би те през канала,
щом водата във него е спряла,
или ползват за стълба лозата
и по нея достигат вратата.
Аз грижливо ги хващам и нося,
та ги пускам в тревицата росна,
ала те пак отново се връщат
в мойта стая от чуждата къща.
Не разбирам това и се питам:
за какво ли ме търсят щурците?!
И защо тъкмо в моята стая
са решили да идват? Не зная.
Може би тъкмо тук, на етажа,
имат важни неща да ми кажат?!
Тез щурчета! В живота си кратък
тези мои обречени братя,
мили, тъжни до скръб гъдулари,
откъде ли и как са разбрали,
че и в края на моята есен
имам нужда от щурчова песен?!
И все пак не разбирам защо ли,
след премеждия, път и неволи,
приютени под чуждата стряха,
не засвириха… Просто мълчаха.
