И КАКВО ОТ ТОВА?
Да, наистина - какво от това, че тези дни вестници, телевизии и радиа непрекъснато ни занимават с ареста на семейство Баневи и полицейското тършуване из офисите и палатите им?
Задавам си този въпрос и не мога да намеря смислен отговор. Защото това не е първият случай, сигурно няма да е и последният, когато „дружно” МВР, ГДБОП, НАП и Прокоратура „погват” някой, налапал се до задавяне с чуждо имане. И го правят със самочувствието на откриватели. Сякаш преди това не им е било ясно, че милионер не се става току-така. Сякаш не са знаели откъде и как се става богаташ в демократична България.
Понеже тази работа е много „засукана” /макар че, по мое мнение е толкова „ачик”, та я разбират и Сулю Пулев и Пулю Сулев!/ иска ми се да поразсъждаваме по въпроса, та белким намерим отговора му.
За тази цел ще трябва да се тръгне малко по-отдалече.
По време на социализЪма богаташи нямаше. Всички бяхме равни и колективно се стремяхме към осъществяване на желаното и прокламирано: „От всеки според възможностите, на всеки - според потребностите!”/или нещо подобно беше - позабравил съм политикономията!/ Е, равни, равни, но си имаше и тогава едни „по-равни” от всички нас, но те не бяха нито чак толкова богати, нито чак толкова много. /Те и сега много богатите пак не са много, но - на темата./ И онези, предишните, всички си ги знаехме, защото портретите им висяха по коридорите на всяко ведомство като икони в манастир. На тях не им и трябваше да са „богати”, защото, заедно със семействата им, бяха на държавната ясла т.е. - на пълна издръжка от държавата. В същото време ни убеждаваха, че държавата, това сме ние. И така си излиза, че са били на пълна наша издръжка.
Вярно, тия от „иконите” не бяха съвсем сами, имаха си „надолу” обкръжение, още „биркач киши” /както казват „ощастливените” от Възродителния процес наши сънародници/, но броят им беше поносим. И трябва с ръка на сърцето да признаем, че тогава, когато у тия от „иконите” беше и хляба и ножа, гладни, безработни и просещи у нас нямаше. Но…
Но в съответствие със световните процеси и особено - с Големия тогава брат, и у нас трябваше нещо да се промени. И се спретна една тиха, една „нежна” революция, на която и до днес над 90% от народа ни сърба попарата. Спретнаха си я сами, защото това ги устройваше. Идеологът им изрече постулата: „Ще сдадем политическата власт, но икономическата - никога!” И се започна една среднощна шетня за разпределяне на тази „икономическа власт” на принципа: „На много - по малко, на малко - по много”, та да осъмне държавата ни след синия седесарски махмурлук / „Времето е наше!” Е, да де, но парите - не!/, с несметен брой почти голобради милионерчета. А пък онези, от категорията „на много по малко” като си рекоха: „Ха дай сега!”, та до днес. И се пръкнаха Молловци, Брендовци, Галевци, Баневци, Павловци, Ивокараманци, Арабаджиевци и мн. др., и мн. др., и мн. други. И за да разплетем тази засукана работа, като изгребем и изхвърлим мръсната пяна, излиза, че всичките тези юнаци юнашки са грабили от общото, т.е. - от нашето.
И след всяка шетня като тази около Баневи, ако се прибере все пак някаква макар и минимална част от краденото, то отива в държавния бюджет. Това /според моето скромно мнение!/ ще рече, че отива на място, където има камара възможности възстановеното да отиде от едни нечисти ръце в други. Няма да изброявам вариантите, ще спомена за илюстрация само обществените поръчки. А ние, всичките, които сме създали това имане, пак ще стоим отстрани като зрители в долнопробен пътуващ цирк и дори ще ръкопляскаме. Поне на това сме научени в продължение на близо половин век.
Защо пиша всичките тези неща ли? И какво предлагам?
Предлагам от всичките почти показни дандании, нацията ни да види някаква полза. Нацията ни! Тя главоломно се топи, особено - българският етнос. Ниска раждаемост, висока смъртност, „доброволна” /а всъщност ужасяващо принудителна!/ емиграция. И управленците, без оглед на цвят, провеждат козметични „мероприятия” за решаване на демографския проблем..
Предложението ми е съвсем конкретно и лесно за разбиране. А то е:
Всичко, което се конфискува от това така наречено „придобито по незаконен начин” имущество и парични средства да се внася в нарочен „Фонд за спасяване на нацията” Отчет за отнетото от крадците да се оповестява в нарочен сайт в Интернет, в който до стотинка да бъде посочено на каква стойност възлиза отнетото и каква сума е натрупана вследствие на тези отнемания. Много недофинансирани сектори и дейности има в държавата ни /за която „злите езици” пък твърдят, че била на мафията!/,много браншове са зле платени, да не говорим пък за пенсионерите, които са подложени на „узаконен” геноцид. И макар че принадлежа към тази, последната категория, предлагам Фондът да бъде контролиран от граждански орган и средствата да се изразходват е д и н с т в е н о и с а м о за млади семейства, с оглед повишаване на раждаемостта. Така ще се подобрят значително условията за отглеждане на три и повече деца, чрез финансово осигуряване на този процес. Успоредно с това, държавният бюджет да завиши осезаемо квотата за младите майки и малките деца.
Иначе загиваме!
Ето, казах си мнението.
Но този проклет въпрос „И какво от това?” пак виси над главата ми. Защо ли? Защото съм почти сигурен, че казаното от мен ще си остане като глас в пустиня. А защо мисля така, четете надолу.
Преди две години на празника „Успение Богородично” в Широка лъка, помолих господин Цветан Цветанов да ме удостои с 5 минути внимание. Пак беше след зачестили случаи на циганско насилие над беззащитни пенсионери за по 50-100 лева. И изложих вижданията си с въпрос: „Защо, при толкова много изоставени обработваеми площи, не приемете закон /нали Парламентът е ваш!/, с който да оземлите циганите и в този закон да има параграф и алинея, според които на оземлен стопанин не се полагат социални помощи? Ако иска децата му да са нахранени и обути, да се труди, да произвежда блага. Отговорът на политика беше гарниран с „мнение на правозащитниците” с „Хелзински комитет”, „човешки права” и ред други празнодумия. Ами че нали правото на труд е в основните положения на Конституцията? И какво лошо има в това, да създадеш условия на някого да се труди?! Тук се сещам,че винаги съм категоризирал ликвидирането на Строителните войски, които бяха една отлична школа за получаване на специалност, а в някои случаи - и на грамотност, като огромна грешка.
Месец след разговора ми с Цв. Цветанов, си дадох сметка, че в този случай съм бил пак толкова глупав и наивен, както и когато се ожених. Нищо не се промени, напротив - стана по-лошо. Циганските набези продължават с ускорени темпове, наглостта нараства до степен на нападение над полицаи, а държавата продължава да хрантути търтеи, защото били „с установени с времето традиции”. А аз напразно чакам в Народното събрание да се внесе за обсъждане /поне от „кумова срама”/ моето предложение, което не е лишено от смисъл и здрав разум.
Много ми се иска настоящият текст да бъде прочетен от настоящите и бъдещи млади майки и бащи. Защото те могат да направят така, че животът им да бъде по-смислен, по-пълноценен и по-радостен с повече деца в семейството. Затова накрая се обръщам към тях:
Млади хора, намерете начин да отвоювате ТУК правото си на нормален живот. Тук, в България. Средствата за това ще подберете сами, защото вие сте тези, които могат и трябва да го направят - да приберат ограбеното в интерес на нацията. Аз и такива като мене, можем да воюваме само с перото си. Вие може да воювате за правата си по много други начини. И трябва да ги намерите!
На беразличието, на обидното смирение трябва да се сложи край!
