Филип Марински

Признавам, че подхождам към темата със смесени чувства. Едното е недоумение, а другото - гняв. Но - да се аргументирам:

Едва ли беше отминало и една седмица време от възстановяването на „нормалното” движение по дълго и с много спорове ремонтираната емблематична улица „Граф Игтатиев” и в новините по всички телевизии показаха окървавеното лице и счупен крайник на жена, „предпазена” от поставените успоредно на трамвайните релси блокчета с височината на човешка педя.

По този повод дадоха в кадър мнението на граждани, които съвсем искрено нарекоха това решение на проблема глупаво.

И наистина: що за хрумка е това, да наредиш на една от най-оживените улици „препъни-камъни” и да им „възложиш” ролята на предпазни прегради?!

Давал ли си е сметка авторът на това „гениално” решение, за колко спъвания и падания върху релсовия път ще бъдат причина тези наредени по улицата блокчета? Явно - не! Той се е опитал да оригиналничи, но…

Че такъв „синур”, чичовото, се поставя в нива и се взема под внимание два пъти годишно - при оран и при жътва, но никак не върви за място, където щъка стохиляден народ и преминава релсов трамваен път.
Ето - за това е моето недоумение.

Но да вървя по моя замисъл по-нататък.

Влизам в магазин за хранителни продукти. Той е част от известна голяма верига магазини. Избирам си евтинко парче пакетиран кашкавал по цената, изписана на етикета му. Когато си погледнах касовата бележка вкъщи, видях,че това късче благинка ми е таксувано по далеч по-висока тарифа.

Върнах се в магазина, възпитано възроптах на касата, извикаха дежурния по салон, който ми „обясни”, че няма нищо нередно - цената, отбелязана върху продукга била на производителя, а не тяхната /на магазина/ цена.

Глупаво, наивно и подценяващо интелекта ми обяснение. Момчето веднага изяви готовност да ми преизчисли стоката, но аз не пожелах - интересуваше ме принципът.

Случаят беше за намеса на Комисията за защита на потребителя. С оскъдните си компютърни познания открих телефона на регионалната комисия. На обадилата ми се отсреща жена обясних за какво иде реч.

Отговорът беше: „Господине, подайте писмена жалба при нас в офиса ни!” Е, това вече „съвсем ми изгори бушона”! Струваше ми доста усилия на волята, за да не изкрещя, но овладял някак емоцията си, се опитах да се аргументирам, че тази процедура, която ми предлагат, обезсмисля моята жалба.

Та нали виновните, разбрали, че измамата им е разобличена, докато вие там въвеждате входящи и изходящи номера в папките за жалби и отговори, ще вземат незабавно мерки, за да бъдат „изрядни”, когато проверката на КЗП дойде на място?! И какъв е смисълът на вашето съществуване като контролен орган?

Отговорът бе ледено-делови: „Такъв е законът, господине!”

Запомни този отговор, читателю.

С въвеждането на институциите „Здравна каса” и „Личен лекар”, законодателят сигурно е имал съображения в посока подобряване нивото на здравеопазването и по-качествено обгрижване на пациента.

На практика се е получило затрудняване, вместо подпомагане на пациента. Не ще се спирам на чиновническите хватки, които разхождат болния човек от институция в институция, от врата на врата за разни заверки, протоколи, справки, направления и пр.

Ще взема като пример за велико недомислие решението единствено личният ти лекар да да ти изпише лекарствата, за които Здравната каса поема част от стойността им. Личният лекар и без това е превърнат от „системата” в своего рода диспечер, даващ пътни листове, защото за лекарската му дейност не му остава време, пък и изписва медикаменти, посочени в амбулаторните листове само от специалист.

И стигаме до ново недомислие. Ако живееш в Пловдив, Стара Загора, Хасково или къде да е другаде, но имаш бащина къща в Родопите и в летните месеци пребиваваш там, защо трябва всеки месец или тримесечие да пътуваш до съответния град, само за да ти впише за няколко минути личният ти лекар в рецептурната книжка същите лекарства от предишния месец, щом няма промяна нито във вида на медикаментите нито в терапевтичната схема?!

Защо това да няма право да направи друг общопрактикуващ лекар в най-близкия лекарски кабинет. Нали и той ще удостовери с подпис и печат верността на отразеното в книжката?

Отговорът е: „Такъв е законът!”

И пак стигнахме до кътегоричното и нетърпящо възражения „Такъв е законът!”
Тогава се налага логично въпросът: защо повечето ни закони са такива, че вгорчават и без това нелекия живот на нашенеца? И като че ли стигаме до извода „къде е заровено кучето”

Къде се „коват” законите? В сградата с добре звучащото „Съединението прави силата” От онези 240 скъпо платени народни избраници, които с поведението си никак, ама никак не се връзват с надписа на фасадата.

Там няма делово и със загриженост обсъждане на въпроси, засягащи интересите на суверена. Там се вихрят скандали, там, от високата трибуна на висшия орган на Републиката, се хвърлят лични нападки, граничещи с махленска кавга…

Затова само осем души от сто граждани на България все още вярват, че в онази сграда се върши вещо смислено. И как няма да бъде толкова ниско доверието в Народното събрание, като няма ясни критерии кой може да седне в депутатското кресло. За сега може всеки! По Конституция.. Да, но… Голословен ли съм? Четете нататък.

Там беше емблематичният бат Сали, който в интервю заяви: „По този важен въпрос /все едно е какъв е бил въпросът!. - б.а./, задкулисието на нашата партия ще вземе решение”?!? Харесала му думата на човека, решил да я използва, но личи колко е далеч от смисъла й. Да, той може да бъде лидер в махалата, може тартор да бъде, но няма място в Народното събрание, защото няма хабер дори от понятията, с които се борави в политиката.

Едно друго „фугболерче” от Пиринския край се опита един-единствен път да прочете нещо от парламентарната трибуна, но това никак не му се получи. Съседите му го хвалят като добро момче, известен футболист… Добре! В тази своя област той може да е ненадминат, но не му е работа да обсъжда и гласува закони, които ще регулират взаимоотношенията на цял народ.

Преди доста време, след като беше избрана за народен представител, една госпожа ог Северозапада, беше натоварена с отговорността да оглави културата на Републиката. Тя прие - при нас отказ от предложено високо място май че няма…

Прие, но пред микрофон така обърка композитори с художници, че… Какво прави в Парламента, че и в министерство това мило и симпатично булче с тази оскъдна обща култура?!

Гласуванията в Парламента в повечето случаи стават по партийна повеля, а не по осъзната и аргументирана лична преценка. Така между управляващи и опозиция вместо градивен спор най-често се стига до грубо мерене на курназлък.

Във връзка със сегашните критерии за съставяне на изборните листи се сещам за още един комичен случай. При едни президентски избори за кандидат-вицепрезидент беше издигната кандидатурата на изключително красива… актриса.

На предизборния телевизионен дебат, стана смущаващо ясно, че тя няма никаква, ама никаква представа за политическата платформа на предложилата я политическа формация! Затова пък тъй чаровно се усмихваше!!! Още не мога да я забравя!

Трябва нещо да се промени, трябва да се дефинират критерии за заемане на възлови места в държавата. Аз нямам компетенцията да кажа как, но съм убеден, че водещ принцип трябва да бъде интелектът и пригодността, а не партийната вярност или максимата „силно наш човек”

И накрая - за безхаберието.

Става въпрос за липсата на ангажираност на институции, органи и организации, чието задължение е да следят и регулират процесите в обществения живот в регламентираните от закона сектори и дейности..

Да вземем за пример Юридическите факултети, независимо в кой ВУЗ са. Някога за едно място се състезаваха по десетки кандидати. Сега Университетите обявяват незаети, свободни студентски места. И влиза, който поиска.

И „резултатите” са налице: млада репортерка тика микрофона пред носа на опечален, съсипан от жестоката истина баща и пита: „Как се почувствахте, когато научихте за смъртта на дъщеря ви?”

Или чуваме бисери в репортажа на неин колега: „Разликата в мненията между госпожа Петрова и между госпожа Иванова, е съществена”. Боже мой! Кой и как ги учи тези деца, че да не знаят кой въпрос е в синхрон с нормалните човешки емоции и че думата „между” е разграничаваща два предмета, две личности, две явления и е непростимо да се изрича два пъти?!

Примери за журналистическо безсилие - колкото искаш!

А какво да добавим за електронните медии?

От екрана се леят чорби с ядосани „Мастер-шефове”, маже се „Мармалад”, редовно се събират празнодумци „На кафе” с безпомощната водеща, вихрят се режисирани скандали и нелицеприятни конфликти в разни „Брадъри” - веднъж „ВИП”, друг път само „БИГ”, „Папараци” се надпреварват да оригиналничат…

Ужас! Забравяй, българино, хала си и зяпай! Да не продължавам повече, че… Но не мога да отмина без внимание скандалното Шоу на Слави. Недоумявам как този ерзац продукт се задържа толкова дълго на екран?!

Че то в него всичко е откровена чалга! От сценариите, през музиката и балета, та до самия самовъзвеличал се водещ. Жалко е това, че там има превъзходни музиканти и актьори и са принудени да поднасят кич.

Това се иска от тях, за това им се плаща… В това предаване анекдотите са пресолени с уж дискретни еротични намеци, но наумяват за мъжки кръчмарски разговор след трета ракия. Там, в шоуто, щедро дарен от Бога актьор, дегизиран като поп, съмсем откровено псува поне по два пъти в изречение. Защото това искат от него.

И на всичко това великият водещ се разтапя в блажена покровителствена усмивка. Това ли е културата, нравствените норми, които да възпитават публиката, състояща се предимно от млади и неукрепнали естетически хора. На това ли ще ги учим? И при всичко това Съветът за електронни медии си трае.

Аз сега дори не знам кой оглавява този толкова нерезултатен съвет, но предишния му председател /или какъвто там се титулува!/ запомнихме с претенциозно несресаната и неподстригана коса и вечната папионка. „И нищо друго, и нищо друго!”

Не е ли редно СЕМ и Светият синод да излезнат със становище. Първият - че това му е задължение, вторият - да защити от поругаване вярата и свещенослужителите си. Нищо подобно не се случва! Апатията и безхаберието - непоклатими! И защо? Може би защото така по-леко се живурка?!

И защо да се набъркваме точно пък ние /разбирай - ТЕ!/, в тази невъобразима и объркана до непоносимост свинщина /Извинете ме за израза - б.а.!/ А изходът е прозрачен: няма нищо по-лесно от това да се откаже подновяването на договора с дадена външна продукция от страна на телевизията.

Ама защо? По липса на стойност на продукцията, защото тя развращава и обезродява.

Да, ама не! СЕМ не смее да се намеси, та нали в това прословуто Шоу гостуват /а защо ли все ми се струва, че не - безвъзмездно?!/ известни музиканти, артисти, художници, политици, та даже и писатели. А присъствието на такива личности придава на Шоуто легитимност.

За Светия Синод? Той хрисимо, но „небогоугодно” си трае. За съображенията му не се наемам да гадая. Това е Божа работа

Та ето това можах да видя, да усетя и отразя под заглавието „Недомислици, безсмислици и безхаберие „Можех повече, това можах!” / Цитирам Валентин Караманчев /