ЧЕШИТ
Знам, че веднага ще ме попиташ: „Кой?” Гего, кой! Дафинкин Гего, бе! - оня, дето живее в една от седемте къщи на Папратица. Ха така - дето и сега ходи с шалвари и долама. А, не! Той не ги носи ката ден. По махалата и по къра си ходи с бозиняв брич и палто като палто, даже по-често с пехотински клин и военна куртка ще го видиш, ала когато реши в неделен ден да прескочи до Широка лъка, тогава рече на Кера, жена му:
- Дай, бабице, гиздилото!
Кера си знае работата. И стоката си знае, та внимава да му нещо не претури магарето. Трепери, женицата, да му нещо не прекриви, щото знае, че е люта чушка - с маша да я вадиш от кацата. Не уйдиса ли му манджа, с тенджерата барабар -през прозореца и то без да отваря канатите. Рече ли веднъж нещо, ама криво, ама право - светът може да се обърне, неговото реченo - не!
Едно време даскалите събираха людете по махалите да ги понаучат едно-друго. От ОФ-то ги караха. Та била дошла даскалица от Стойченското училище за такава работа. Нещо за звездите им приказвало момичето. По едно време старците се запрепирали Месечината ли е по-голяма, или Земята. „Месечината, я!” - рекъл Гего.
Момичето се позасмяло и заобяснявало колко пъти Земята е по-голяма от месечината, как ако човек може да се разходи там, ще прави шест пъти по-големи крачки, щото земно и лунно притегляне и нe знам кво ти още…” „Ме-се-чи-на-та!” - не отстъпвал Гего, та накрая, за да се приключи препирнята, Зевзека рекъл: „Даскалице, ти с Гега, стрикуф, немой са препира. Прав е човекът - той е мерил Месечината с клупата на Дафо горския…”
Гего не е само инат. Той е калпав за девет села. В ръките вързан - немой пита. Като да са му отзад мушнати. Дървена мандалка /райбер/ с два пирона кове, а ако се опиташ да му се опреш, ще ти обясни, че ако е добре направена, мандалката и с два пирона да е - пак ще си се върти и ще върши работа.
Сега сигурно пък ще ме попиташ как го е взела Кера, като е такъв чешит. И това ще ти обадя, пък ако искаш да знаеш как кара Кера с такъв - човек на изврат /наопaки/ - иди питай нея!
Та за женилката. Когато техните сметнали, че е време да го задомяват, хванали гайдаджия, събрали родата и захлопали от порта на порта. На гайдаря му очите изрипнали да надува „Ела се вие превива…”, ала никоя мома не ще да се с рода прощава. Отвсякъде ги връщали.
Само на едно място се отворил прозорец, след като си тръгнали, и някой извикал: „Върнете се, склони момата.” Тогава пък Гего се заинатил, крачка назад не сторил и работата пак се повредила. Най-накрая се отказали и тъй куртулисали клетия гайдаджия, който още малко да се гътне от пресилване.
Цялата гегова рода се в чудо видяла, само на Гего хич не му пукало, все едно, че не става дума за него. Тогава калеко му Диню рекъл: „Само с крадене ще да задомим наш Гега, ами дайте да изберем кротко момиче и сгодно време. Момичето трябва да е кротко - да може да слуша и да търпи Гега. Ако му вземем серт жена, ще вземе да го претрепе. Ще вкараме зорлен жената в грях - не бива. Пък Гего, че е за трепане - дума няма!”
Тъй излезнал „късметят” на Кера, да й се не видял и късметя!
Грабнали я направо от хорото на Илинден. Мъчило момичето да се брани, ритало и хапало, особено като разбрало кому ще го водят, роднински момчетии се намесили да му помагат, ама Геговата страна се държала като опълченците на Шипка, щото си давали сметка, че загубят ли и това сражение, отиде, га се не видя! Ще се затрие семето Гегово. То пък едно семе…
Карашмалъкът станал близо до събора в една беюска нива, засята с леща. От лещата не останал прав стрък, та сетне от кметството ходили да секат зян. Зян, зян, ама можеш мери един зян с цяла невеста?!… Таман сурналката набирала сила и над главите на Геговите помощници се мярвал някой край от откраднатата Кера, Гего търтил назад към събора.
Спрял го калеко му Диню. То пак хубаво, че го видял! „Къде бе, серсем?! - засякъл го калекото, а оня заекнал: „Такова… шише ракия… заборих…” „Търчи и фащай невястата, доде си цял!” - изпулил му се Диню. - Косата ми побеля от теб!”
Та тъй станала Геговата женилка.
Оттам нататък какво да ти река? Кера търчи и слуша, слуша и търчи. Че то човек ли е Гего като човек! Намери скъсано копче на ризата и я фукне в кюшето. Тежко и горко пък на женицата, ако му принесе продупчен чорап…
Тъй или инак, изтъркаляха си животя до пенция. Разжениха дечищата по градовете, пък те си останаха в Папратица. Да, ама и на стари години Гего си остана на изврат човек, опак…
Глей как се отплеснах, та забравих какво щях да ти разправям за Гего. Добре ми дойде на бърните това „на изврат”, та да се върна на думата.
Една сутрин - неделен ден било, Кера чакала права до печката да кипне млякото, та да свали тенджерата от огъня и да си гледа другата работа. Каймачената пяна а-ха да тръгне към ръба на тенджерата и тъкмо тогава Гего се почесал по петата и изкомандвал:
- Дай, бабице, гиздилото!
Кера знае, че тази работа трябва веднага да стане. За млякото й трябват две-три минути. Да му рече да иде да варди млякото - файда никаква. Млякото ще си кипи върху печката, Гего ще се почесва по вълнясалия врат и ще се пули в тенджерата. „Бе, пусти човек, нали ти рекох…” - ще се опита да протестира Кера. „Ти ми рече да го гледам и го гледам!”…
Знае си му Кера адета, та затова мълчаливо забързала към горния кат, дето е сандъкът с „гиздилото”. То е изпрано, надиплено, копчетата и чорапите са прегледани. Ох, дано успее да се върне, преди да изкипи млякото!
Като се върнала с дрехите, каймакът вече надзъртал навън от тенджерата. Жената бежищим оставила дрехите на кревата до Гего и грабнала горещия съд с престилката… И таман подухвала в млякото, да го накара да се свърне, когато чула:
- Аферим, бе, бабице! И това доживях - извратени дрехи да ми подадеш.
Кера трепнала и… изстинала: и шалварите, и доламата, и забунът били наистина с ръбовете навън!
- Оле, Гего, прощавай! - разбързала се и посегнала към дрехите жената. - Ей сегичка ще ги обърна!
- Не-е-е! - турил ръка върху калъпа Гего. - Тъй ще ги надяна, за да видят и в Широка лъка каква жена си имам. И през кальмана Яна мисля да мина. Да види и тя, с каква ме е в черква венчавала….
И се заобличал. Как ли не го молила Кера, дано го някак склони - не и не! Облякъл всичко наопаки, оседлал набързо кобилата, привързал на самара червено кичено халище и възседнал.
- Гего, моля ти се, Гечко, прости ми! Слезни, джанъм, та се като людете оправи, немой ма прави за резил пред хората!
Да го била рекла на ореховия пън, по щял да я чуе. След малко гуглата му се скрила зад Присойката.
Кера останала да се топи като восък върху главня, а тоя чешит, Гего, спрял до Ситноците, вързал кобилата о плета, огледал се и се тряснал между елите.
Там пухтял, пъшкал, губил се петнайсетина минути, а когато се показал отново - дрехите му, според както трябва! Хванал кобилата, поводил я до коритото на Сечемека, огледал се във водата, биндисал се и чак тогава възседнал.
Когато дойде в Широка лъка, в Стамболовата кръчма, и аз бях там. Хората се сместиха, направиха му място, някой му поръча бира.
- Ей, Гего! - провикна се Скамбиля от другото кюше на кръчмата. - Как ти се ще да се завираш още в тия шалвари, бе?! Хората се гиздят с дрехи от пясъчова коприна, ти още сурнеш овче руно. За какво тъй правиш, а, Гего?
- За атмусфера, Скамбил, за атмусфера! - отвърна Гего, та ни събра очите. Откъде пък извади тоя купешки лаф?
- Да си ги носи, човекът, какво им е на шалварите? - обади се от тезгяха Стамбола. - Не видиш ли го, че е като от кутийка изваден, чист и кипър, да откъснеш от него! На, личи си, че го гледа хас жена… И ти, Скамбиль, да се беше навремето задомил, да не ходиш сега като пещов помет.
Гего се изправи, опъна предницата на гайтаносаната си долама, окашля се някак тежко и викна към тезгяха:
- Стамбол, на всички по едно от мене, кой каквото пие! Отрежи килце чевермица, нарежи я и я разнеси по масите - за здравето на моята женица! - извиши глас Гего. -Тя ме гледа, ама и аз… на ръце си я нося. Давай, Стамбол!… Половин килце ми задели, да нося армаган на бабичката!
Стамбола, нисичък, почти четвъртит, но пъргав като невестулка, щъкна между масите. Завдигаха се чаши, чуха се благословии и облазявания, че Кера имала късмет с такъв разбран човек да дели софра и креват… Що приказка, що лакърдия се издума, що смях се изсипа през отворените прозорци, да ти не разправям! Кръчма - с една дума.
Шенликът се качваше заедно с изпитото и докато погледнеш - слънцето легна на кълка върху Драганица. Започнаха да се поглеждат часовници, одимената врата все по-често зейваше, за да изплюе поредния си гостенин. Стана и Гего. Мина от маса на маса, взе си в ръка довиждане с всеки и тръгна към края на селото, където беше вързал кобилата да пасе.
Яхнал Гего кобилата, набрал кестермето към Папратица и усетил, че отвътре го надува на песен. Ха една, ха втора и докато стигне до края на третата, кобилата издраскала до високото над махалата. Още малко и къщите щели да се покажат, кротнали се под Присойката.
Чак тогава Гего се сепнал: „Ам чи аз съм подминал Ситноците още кога-а-а, кога! Брех, каква щях да я сторя! Брех! Ей, заблев, заблев! За малко да си смачкаш самичък фторитета! Тпру-у-у!” Дръпнал гема на кобилата и - назад.
На Ситноците я вързал о плета, треснал се между елите и след пухтене и пъшкане - ето го пак с обърнати наопаки ръбове.
Като го видяла, че наистина се връща такъв, Кера само дето не припаднала. Захлупила се на възглавницата и заовивала като на умряло. Гего й подал омазнената книга с чевермето и досипал масло в огъня:
- Ей тва е от кальмана Яна. Колили беха брав, та провада и на тебе. И много здраве ти провада…
Сети ли се сега каква стока е Дафинкин Гего, а? Ще речеш: „Ти пък откъде ги знаеш тия работи?” Той самият ми ги е разправял, бе, човек. От него си ги знам.
Викам му тогава: „Оти тъй, бе, акран? Че защо тормозиш женицата, бе?! Ти я не оставяш да се отпусне!”
И знаеш ли какво ми рече? Рече ми: „Наборе, аз си я галям, моята Кера, много си я галям. За това, дето ми хортуваш и аз не искам да е тъй, ама… В мене има двамина Геговци - Кротък Гего и Чешит Гего. И изглежда вторият е по-чуфтелия, та не мога да го озаптявам.”
