Литературен свят

Иван Коларов

Иван Коларов, български поет, сатирик, преводач, етнограф е роден на 1.04. 1923 г. в село Обретеник, Русенско. Завършва гимназия в град Бяла. Работил е като журналист в Радио София. Сътрудничи на вестници и списания с епиграми, стихове, преводи на поезия и хумор. Автор на над 30 книги, сред които „Първи стъпки” (стихове и хумор, 1942), „Зазоряване” (стихотворения и епиграми, 1964), „Бяла” (исторически очерк, 1967), „Плаване към извора” (стихове, 1973), „Усмивки под мустак” (сатирични стихове и епиграми, 1973), „Пътеки през Бяла” (пътеписи, 1976, наградена в конкурс на Българския туристически съюз), „Етъра” (научно-популярен очерк, 1977, 1984, наградена от БТС), „Главня посадена” (историческа поема, 1979), „Смях наш насъщен” (разкази за възрожденци, 1982), „Огнища. Пътуване из книжовни средища на Възраждането” (1983, наградена от БТС), „Хипотези” (сатирична лирика, 1990), „Анистия” (сатиричен сборник, съавтор и съставител, 1992), „Смехът е на власт” (сатиричен летопис, 1993), „Печеля за цял народ” (Биографичен роман за Васил Левски, 1993), „Харчете смеха си” (2000), „Смеем се на себе си” (2001) и др. Книги за деца: „Спешен случай” (хумористични стихове за деца, 1976), „Априлският апостол. Исторически разказ за Панайот Волов.” (1980). В сборници е публикувал разкази и очерци за княз Борис І, Кольо Фичето, Тонка Обретенова, Юлия Вревска, Чудомир, Елисавета Багряна, Десанка Максимович, Иван Мещрович, Бранислав Нушич, Карло Роси и др. Превежда руски, румънски, сръбски, турски и английски автори. Носител на звание „Академико бенемерито” (Академия „Гулиелмо Маркони”- Рим, 1983). Негови творби са публикувани на руски, украински, словенски, сръбски, гръцки, турски, италиански, френски език и на есперанто. Умира на 12.01. 2009 г. в София. Погребан в столицата.

Иван Коларов

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации