Душан Василев

превод: Иван Коларов

Аз дълго газих в кърви до колени,
а мечтата ми не стори нито крачка.
Сестра ми се продаде,
остригаха на майка ми косата посребрена.
И в това море от кал, разврат, наслади
аз не диря плячка;
ах, жаден съм за въздух аз! И мляко!
И роса - утринно-студена!

Аз се смях сред кърви до колени
и не питах - за какво ли?
Брата си за враг провъзгласявам.
И рева, когато в тъмнината
полети по дяволите богът и човекът, и окопът.
А днес спокойно гледам как бакалинът охолен
прегръща моята любима
и как взривява обичта ми свята,
но нямам воля - или сили - да му отмъщавам.

До вчера аз покорната глава превивах
и тънех в бесен срам.
До вчера аз не знаех своята съдба правдива,
ала днес я знам!

О, Човек съм аз! Човек!

Аз не съжалявам, че газих кърви до колени
и червените години на Клането преживях
заради това Съзнание свещено,
което ми донесе поражение.

И аз не диря плячка:
ах, само шепа въздух още диря аз
и мъничко роса - утринно студена,
харизвам другото на вас!

1920