Павлина Петкова

През лятото на далечната 1841 г. един млад балканджия от габровското село Кметовци слиза в равнината с волска кола, след която закачил още една, която да размени срещу пшеница. Този майстор колар се озовал в Обретеник.

Османският управител на това русенско селище харесал изработката на каруците и предложил на майстора да остане при тях, за да прави и поправя колите на обретенчени. Богатата Дунавска равнина запленила момъка Цаньо Николов, който приел поканата и след време довел семейството си - жена и две деца. В новия дом Кръстина ражда на Цаньо още четири деца.

Когато през 1988 г. Коларовия род организира своя родова среща във връзка със 140-годишнината от неговото основаване, Цанковият род наброява над 600 души.

Един от наследниците на този род е Иван Коларов (Иван Стоянов Иванов) - поет, публицист, литературен критик, преводач.

Роден е на 1 април 1923 г. в с. Обретеник, но за себе си пише: не вярвайте в моето рождение.

Първи опити в поезията прави още във второ - трето отделение (сега втори - трети клас). Тази негова любов остава до края на дните му.

През есента на 1938 г. Ив. Коларов постъпва ученик в гимназията в Бяла. Там се запознава със Симеон Балтаджиев, който е собственик на книжарница-печатница „Есперанто” и редактор на местния вестник „Нива”.

В книжарницата на Балтаджиев се събират най-будните ученици, сред които е и начеващият поет Коларов. Балтаджиев отпечатва във в. „Нива” неговите първи стихотворения, а през 1942 г. издава стихосбирката му „Първи стъпки”.

На 33 годишна възраст писателят приема фамилията на майка си - Коларов.

В своите спомени Ив. Коларов с умиление пише за преподавателите си от гимназията: по български език и литература - г-жа Илиева, за младия филолог Димитър Михалев, учителя по рисуване, хора и духовата музика - Антон Синовченов, който ги обучава в рисуването на акварели. Тук се раждат първите коларови пейзажни творби. Учителка по френски език му е Надежда Митева, по гимнастика - Стефан Колев…

През периода 1943/1944 г. завършва Въздушно техническо училище - летище Карлово.

Преди 9.IX.1944 г. Ив. Коларов е бил политзатворник, това е една от причините да критикува недостатъците на тогавашния строй. След казармата работи като писар в Общината в родното си село и в същото време е секретар-библиотекар на читалището.

В годините около 1946 г. той е кореспондент за Бяла и беленската околия на в. „Дунавски отечествен фронт” - Русе.

В Обретеник пее като тенор в четиригласния черковен хор, а с братя Кънчеви създават към местното читалище оркестър „Струна”, където свири на цигулка.

Поради здравословни проблеми Коларов заминава на лечение във Варна, там съдбата го среща с бъдещата му съпруга Невена Мечкова от с. Катунци. През 1950 г. двамата сключват брак.

Коларов започва работа в редакцията на в. „Народно дело” в морската столица. В същото време задочно учи и завършва журналистика и езикови школи, след което се преместват в София и постъпва на работа като главен редактор в Радио София.

След установяването на семейство Коларови в столицата започват да колекционират картини и карикатури. Техният дом се превръща в една своеобразна културно-художествена сбирка от произведения на изкуството и художествена литература.

Иван Коларов е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, на Клуба за гластност и демокрация, учредител на Съюза на българските журналисти и член на Сдружението на писателите.

Дългогодишен редактор в БНР и в БНТ. Сътрудник на Окръжния вестник „Софийска правда”, където рецензира книги. Бил е също редактор във в. „Вечерна поща”, а след това и във в. „Народни права”.

Редактор е в Центъра на народно творчество” в сп. „Художествена самодейност” и „Естрада”. Негово дело е дългогодишното съществуване на литературния кръжок „Пейо Яворов”, на литературния кабинет „Иван Вазов”, учредява „Клуба на хумористите” и участва в инициативния комитет за изграждане на „Дом на хумора и сатирата” в Габрово.

Коларов споделя в спомените си за издавания в. „Банкя”, в който е отразена голяма част от десетгодишната му литературна дейност в курорта като основател и художествен ръководител на литературния кабинет „Иван Вазов”.

По това време и двамата със съпругата си Невена са безработни и получават малки хонорари - тя като преподавател по френски език в детската езикова школа към читалището, а той като ръководител на младите таланти.

Родолюбец, но и пътешественик - кръстосва тогавашните Югославия, Чехословакия, Турция, Гърция, Германия, Италия, Франция…

Превеждал е руски, румънски, сръбски, турски и английски автори. Негови творби са превеждани на редица езици.

Публицист, литературен критик, преводач, поет и автор на над тридесет произведения, между които са му най-мили репресираните: „Хипотези” и „Главня посадена” (започната през 1966 г. и завършена 1979 г.) и биографичният роман за Васил Левски - „Печеля за цял народ”.

Със забраняването на книгата „Люти чушки” на Радой Ралин, е тясно свързана и съдбата на „Хипотези” от Ив. Коларов, която Р. Ралин през 1968 г. разписва за печат. И двете книги на авторите биват забранени от Държавна сигурност.

През 1977 г. пловдивското издателство „Хр. Данов”, определя „Хипотези” като „неубедителни”, а през 1980 г. книгата е върната от варненското издателство „Г. Бакалов”, с обяснението „липсва истинско изкуство”. За първи път книгата излиза от печат през 1990 г.

Заедно със съпругата си Невена Мечкова организират една от първите в страната селска художествена галерия.

През 1986 г. те даряват на Обретеник богата колекция живопис, графика, малка пластика и карикатури за Картинна галерия. Сред тях се намират 74 художествени творби на известни български художници, сред които са Борис Димовски, Доньо Донев, Александър Поплилов, Георги Павлов-Павлето, русенските художници - Димитър Станчев, Николай Русчуклиев и др.

Дарението включва личен архив, състоящ се от литературни творби на автора, 25 бр. снимки, цигулка, компас и бинокъл, журналистическа и кореспондентска карти, свидетелства за кръщене и венчаване, удостоверения и свидетелства за завършено образование, грамоти и дипломи от редица литературни конкурски, поздравителни адреси и т.н.

За жалост, част от експонатите липсват при извършен опит за кражба.

На 12.01.2009 г. големият писател-сатирик ни напусна.