ПРОЗРЕНИЕ
превод: Иван Коларов
Днес, щом те видя да тръпнеш до мене,
с бистри зеници поглеждам назад:
в плен съм на твойта магия свещена…
Сляп бях, прости ми - бях млад.
Бурята слушах, а тебе не чувах!
Свято сърце, изоставил те бях.
… Твойто туптене в дланта ми лудува,
люшнало тайния грях.
Търсех те аз в огледалото прашно,
блясък от блянове стари, а ти -
кладенец сладък на жаждата страшна -
тук си била, в мен почти.
Търсех те аз в светлини отразени,
мамен от късче хладен кристал.
Само искрата на пламък безценен,
странно - не бях я видял.
Търсех те, както една пеперуда
литва към сноп светлина и гори -
о, светлина магнетична!… В заблуда,
теб не те виждах дори…
Пламък си ти, от лъчите ти пия
обич - свят образ на мойта мечта.
Чуй ме, ела… Всеки миг ще открие
пътя ти към вечността…
Морското дъно, недрата подземни
нямат ни перли, ни златни следи,
както си ти, песен моя, за мене -
песен за всички бъди!…
Днес, щом те видя, бушува в мен огън,
както в гората при вятър най-слаб.
Свиден мой пламък!… Без тебе не мога -
моля, прости ми - бях сляп!
