ГОРЕ СЪРЦЕТО!
С тоя девиз и поздрав към всекиго, Димитър Добрев живее и днес в сърцата ни. Наистина бе сърдечен, отзивчив и духовно извисен като гражданин и творец.
Бях гимназист в Бяла и в печатница „Есперанто” на Симеон Балтаджиев, издател на в. „Нива”, видях в един брой снимка на младия хубавец от Щръклево - редактор на „Светлоструй”. Прочетох цикъла му стихопрози за морето. А Монката ми разказа за приятелството им (1939 г.)
Лично се запознахме по-късно в София. Занесох му свои стихове (като ученик бях издал малка сбирка „Първи стъпки” в Бяла.) Стопли ме неговата непринуденост и доброта. И още в следващия брой на в. „Лост” (1946 г.) видях стихотворението си „О, майко моя”, първа моя публикация в столично издание. Приятелството ни продължи до последните му дни.
Накратко ще споделя основни негови черти и достойнства, от които съм се възхищавал и черпил пример.
Възрожденско родолюбие. Без него не би останал в родното село след издаването на първата стихосбирка „Кървави петна” (1924 г.), а би хукнал към столицата. Остава читалищен деец и основава месечника „Светлоструй” (1928 г.) В продължение на 13 години го налага като единствения в Европа селски литературен и културно-просветен вестник с национален обхват. Благодарение на железния си принцип: „Вестникът е длъжен да служи само на истината!”
Обществена ангажираност. Той е един от основателите на Съюза на писателите от провинцията. През есента на 1933 г. заявява чрез вестника си: „Длъжни сме да спасим провинцията, без да я опълчваме срещу столицата. Едната без другата е невъзможно да съществува; провинцията се прелива към столицата, подхранва я със свежи струи.” И през март на следващата година Съюзът е учреден в старопрестолния град. Николай Ракитин - председател (след трагичната му смърт - Йордан Ковачев), а секретар - Димитър Добрев.
Европейски измерения. Откриваме ги в съдържанието на „Светлоструй”, осъществявано от изтъкнати софийски писатели и учени: Стилиян Чилингиров, Емануил Попдимитров, Асен Златаров, Людмил Стоянов, Константин Петканов. Както и от художниците: Стоян Венев, Илия Бешков, Веселин Стайков, Евтим Томов, а също и от млади дарования от страната. Вестникът става школа за подрастващи творци.
Съюзът на писателите от провинцията издава свое списание „Гребец” и в продължение на десет години, на шест конгреса, избира най-достойните измежду колегите си за членове на Управителния съвет. След 1944 г. е влят в казионния Съюз на писателите.
Димитър Добрев пожертва четвърт век и на администрацията - главен редактор на издателство „Народна култура” (1946-1970). Виждам го и сега наведен над бюрото си как чете с очила всеки ръкопис от ниагарския поток преводна литература. там осъмваше, там замръкваше, там изгуби зрението си.
Тия черти и принципи срещаме и в личното му творчество: двайсетина сборници със стихопрози, литературни очерци, мемоарни изповеди, увлекателни приказки за деца.
За неговата отзивчивост и доброта ми е говорил именитият ни русенец Владимир Полянов: „Един ден тъкмо се чудех откъде ще намеря пари, пристига пощенски запис. С радост видях, че е от „Светлоструй”. Но аз не бях изпращал нищо на Добрев! Оказа се, че препечатал мой разказ и ето, изпраща хонорар. Благороден човек!”
Такъв го помня и аз с девиза му „Горе сърцето!”
