Иван Коларов

ДОБРУДЖА

Скочил от коня, прабългарски воин прегърнал
светлоока славянка под звездния свод.
Тяхната обич една равнина е превърнала
многодетна родилка на моя народ.

МИР

Върху пробитата каска сред тревата
изви и кацна гълъб бял…
По-хубав паметник срещу войната
аз никъде не съм видял!

БАЛЧИШКИ ХЪЛМОВЕ

Скулпторът Време от камък изсече ви
в паметник вечен на мойто Отечество:
сякаш нашественик морски прогонила,
бди на брега Аспарухова конница.

ВЕКОВЕН ПОСТ

Млад боец засенчил с длан очите
край свещената бразда върви:
тъй сеячът посева плеви,
за да зреят класовете чисти.

НАЩРЕК

Когато черна сянка над деня ми пада,
душата на дете разбужда в мен мъжа:
щика на мисълта, на мишците приклада -
на дебнещия неприятел аз дължа!

АКВАРЕЛ

Перо от слънчев лъч в десницата на облака
потапя връх във езерната синина -
и Климент Охридски във този край на глобуса
слепци разбужда с Кирилските писмена.

ТОРПЕДОНОСЕЦ „ДРЪЗКИ”

Лежи като иго
индигото нощно
над образа черен
на Черно море.
Две хиляди коня
догонят вълните
и с ноздри стоманни
подканят на щурм.
Аз стискам пестници
зениците вперил
на изток, където
морето гори,
и брулен от пръски,
на „Дръзки” съм сякаш
отколе несменян
и смел капитан.
И виждам как бързо
със дързост изплува
на слънцето ярко
пожарният диск:
подобно торпедо
победно забито
във корпуса тъмен
на „Хамидие”.

ВЯРА

„Даваш ли даваш,
Балканджи Йово?…”

Можеш да вярваш
във истина
и да бъдеш излъган -
как ще изпиеш
горчилката?

Може да вярваш
в приятел
и да бъдеш предаден -
как би лекувал
болката?

Можеш да вярваш
в идея
и да бъдеш осъден -
как ще посрещнеш
присъдата?…

Има в света
много вери:
в догми прерастват
едни,
други -
в тиранства.
Ти изповядвай така:

„Глава си давам,
Яна не давам!”

ГЕНЕРАЛ ХАДЖИ ХРИСТО

Този хълм
с беломраморна девствена гръд
ми припомня
божествената Афродита -
ала кой ще ми спомни
за гордия мъж
с просто име
и подвиг велик -
Хаджи Христо?

Тая колона,
прилична на морски титан,
ми подсказва
легендата за Аполон -
ала кой ще разкаже
за онзи храбрец,
сякъл в боя
османци безброй -
Хаджи Христо?

Тези руини,
загатнали древния град,
ми нашепват
мъдрости от Диоген -
ала кой ще разкрие
блестящия ум
на мислителя,
дързък и в плен -
Хаджи Христо?

Само тая
изстрадала гръцка земя,
приравнила в пръстта
богове и войници,
само тя -
дето свидно съкровище крий:
един българин,
неин герой -
Хаджи Христо!

гр. Коринт

СТРАЖ

Балканът -
гръд на кърмилница,
която закърми душата ми
със мляко,
до капка просмукало
горчивия корен на робството,
коравите стволи на битките,
уханния цвят
на победата.

Балканът -
праг на родината,
издигнат за гости неканени:
от юг ли нахълтат -
препънати
политат стремглаво във Дунава;
от север ли плъзнат
настръхнали -
в Егея забиват главите си.

Балканът -
страж на земята ни;
без него тя би заприличала
на черна дъска във училище,
отдето дланта на нашественик
изтрила би мойта история,
творена
тринайсет столетия.

БЪЛГАРСКО ИМЕ

Безименни певци възпяват
падналите в бой
незнайни войни.
Зографи неизвестни
възкресяват
лицата им върху икони.
Резбари непознати
врязват
делата им в иконостаси
на черкви
и на манастири:
атонски,
рилски
и троянски -
зидани
от самоуки майстори…

Безименни,
безвластни,
безимотни,
с един живот обогатени
- но не за власт и не за злато! -
за вечни ценности
отдаден:
за вяра,
за права,
за свободи…

Пиедесталът от безименни
крепи
високия тринайсет века
паметник-живот
на българското име.