КАМЕННА ПРИСПИВНА
превод: Иван Коларов
КАМЕННА ПРИСПИВНА
Приспете се, където сте стаени
по този свят и тъжни, и засмени,
с ръце в тревата и с уста студени,
вий - влюбени, и вий - окървавени;
насън се слейте с камъни нетленни,
вий - дето утре ще сте умъртвени,
вий - чер поток със струи белопенни
и мостове, над пропаст извисени;
недейте вехна, билки оросени:
приспете се с ухания зелени,
приспете се тъжовни, уморени;
последна птицо, погледни към мене,
кажи ми тихо вдъхновено име
и спри във висинето вкаменена.
БАЛАДА ЗА ГРАДА И ГУЩЕРА
Неделя, пладне, жарко лято…
Седим сами пред кафенето.
Наоколо: къщя нагрети,
а ний: под сенник пъстроцветен.
Във центъра на битието
с напитки, с мъдрости - в момента,
когато всички сме обзети
от мисълта, че ний сме център,
внезапно долу, на бетона,
изскочи гущер и студено -
проточил тяло вцепенено -
заби очи и в мен, и в оня.
И ний разбираме - така е
в живота и със нас самите:
откриваме, че страх витае
в очи, безмилостно в нас впити.
От тях ни гледа стара шума,
смола в кората на дървета
и буренак, от зной попарен -
праобразът на битието.
И както всеки е попадал
в безпътица веднъж в живота,
така и той сред тия сгради
снове уплашен и самотен…
В миг слънцето на покрив стъпи -
над всички ни със жар засвети:
залутани в една безпътица -
във себе си и в битието.
