Александър Артьомов

превод: Иван Коларов

По всяка вълна, която трепти,
ако оставят следи
кораби в път,
мрежа от бръчки би гледала ти
по бялата плът.
Звездният свод, засиял,
колко бразди би съзрял
върху морската гръд;
и всеки кораб опашка би вял,
по-дълга от Млечния път.
Но морето е щастливо. Тая вода
никога не задържа следа
по брега си дори.
А аз ни една твоя следа
от живота не мога изтри!