Фахри Ердинч

превод: Иван Коларов

КОПНЕЖ

Как можа самата ти да ме изпратиш,
с теб да се разделя как аз можах?
В плен ме държи твоето притегляне -
след три крачки пак по теб закопнях.

Ти си половината от моята цялост,
раят не е рай без тихия ти глас;
със теб бордеят на дворец прилича -
след три крачки в изгнание съм аз.

ЗАДРУЖНИ ДО СМЪРТТА

С тебе искам да деля каквото имам,
повечето нека бъде твое -
стига ми една постеля.

Заживяхме с тебе ей така, задружно,
ред е вече на смъртта -
тя на две не се разделя.

Нея с теб не искам да деля,
мога да умра самичък -
само щастието се споделя.