Милан Ракич

превод: Иван Коларов

Впий се в мене цяла със прегръдка страстна,
както тайна треска в жилите вилнее!
Стягай мойто тяло, нека да угасне,
и целувай лудо, както аз копнея.

Претопи се в мене с буйния си огън,
както нявга Хермес в свойта Афродита;
под снагата буйна цял да изнемогвам
и накрай душата да остане сита…

Като си помисля, че ще дойде време
да не съществуват и за мен жените,
да изтлее в мене пламъкът неземен,
като дим и пяна поривът да литне;

а навред край мене все така да има
лунна нощ, в която млади се изпращат,
и сърца туптящи пред очи любими,
и жени красиви, и мъже любящи;

бих извикал, скъпа, ревнал бих тогава
като бик, прострелян от ръка неверна,
който в сетен устрем своя край съзнава
и шурти кръвта му кипнала и черна…

Впий се в мене цяла със прегръдка страстна,
както тайна треска в жилите вилнее;
стягай мойто тяло, нека да угасне,
и целувай лудо, както аз копнея…