Аполон Майков

превод: Иван Коларов

***

След нашата раздяла - вчера,
аз стих прошепнах, ей така -
изчезна плач и болка черна
и сякаш слънчева ръка
земята беше позлатила…
Не ме кори, не се сърди!
О, само творческата сила
венец изплита от беди!
Изтръгнат от дълбока мъка,
от бездната на ропот тих -
подобно бисер, хвърлен в пъкъл
от морска шир - е моят стих!

1889

—————————–

***

Вчера - и в самый миг разлуки
Я вдруг обмолвился стихом -
Исчезли слезы, стихли муки,
И точно солнечным лучом
И близь, и даль озолотило…
Но не кори меня, мой друг!
Венец свой творческая сила
Кует лишь из душевных мук!
Глубоким выхвачен он горем
Из недр души заповедных,
Как жемчуг, выброшенный морем
Под грохот бури,- этот стих!

1889