Десанка Максимович

превод: Иван Коларов

Аз не знам кога и как се зачена
мисълта ми за теб - засияла
като пръстен годежен; смирена
и кръгла: без край и начало.

Всемогъща е в мойто сърце тая мисъл,
тя превръща живота в магия:
на всички неща дава чар и смисъл,
смеха ми крепи и сълзата ми пие.

Със нея по-хубави стават очите ми.
Трепти върху мене нейната осанка,
тъй както по пътищата и лъките -
уханната вечерна сянка.