Оскар Давичо

превод: Иван Коларов

Дали си расла, сестро, сред ливади
със вятър млад, залутан из цветята,
та сякаш твоето лице е гладил
с крило на пеперуда във съня ти?

Дали си расла, сестро, край морето,
та твоите очи са ясно сини,
а пък гърдите - две вълни, заети
в игра, която съм безсилен да отмина.

Или израсна от недра нагрети -
от тъмна лава и стихии диви,
та твоят глас е ехо чародейно,
а сълзите ти - ручеи игриви.

Или си расла в пясък златозърнест
на речно дъно, в мрака на водата,
та мойта шия с две ръце обгърна -
два извора, жадуващи за свободата.