Франце Прешерн

превод: Иван Коларов

ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…

Очите си аз питам всеки ден
да те обичам ли; мълча смутен.

С усмивка ме поглеждаш отдалече,
а щом те доближа, страниш от мен.

Но ако в теб по-дълго се загледам,
извръщаш лик като божур червен;

но друга щом погледна дяволито,
пронизваш ме със поглед разгневен.

не знам дали ме любиш, или мразиш,
но аз, беднякът, тръпна раздвоен.

ГАЗЕЛА

Грее тя като Зорница - колко много я обичам! -
в мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам.
Знае тъмнината нощна, чула моите въздишки,
знае изгревът - жълтица на деня, че я обичам.
Знае всяко утро, пладне, знае слизащата вечер,
знае будната зеница сред нощта, че я обичам.
Знае тишината, знаят и стените в мойта стая,
знае всяка хубавица в този град, че я обичам.
Знае цветето крайпътно, откъдето тя минава,
знае литналата птица над леса, че я обичам.
Знае прагът на дома й, знае тихата пътечка,
всеки камък и тревица знаят там, че я обичам.
Знае всеки, който вижда, знае всеки, който чува -
само мойта гълъбица не узна, че я обичам.