Тин Уевич

превод: Иван Коларов

***

Когато образа й видя
зад рамката на тих прозорец,
извира музика в гърдите
тъй, както в морските простори.

Аз дебна как чете във унес
или бродира тя с иглата -
и порива да я целуна
е тръпен лист върху брезата.

Плътта крещи - под небосклона
за тебе съм създаден, ти си
молитва на целта, икона
и бликнал извор на мечтите.

Дъха си бих дарил на тебе -
да слее устните миг кратък;
животът би набъбнал с трепет
по-млад, по-прелестен, по-сладък.