Антон Ашкерц

превод: Иван Коларов

20 май 1876

Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи!
Хр. Ботев

„О, Стара планино, о, Стара планино!
Прощава се слънцето с всеки твой връх,
целува за сбогом зелени ливади,
от буки и борове пие свеж дъх.

И с четата също разделя се днеска,
сбогува се, братя, туй слънце и с нас!
Щом утре изгрее над тези върхари,
кой четник ще зърне лика му тогаз?

Малцина сме вече!… Последни юнаци
от българи храбри в хайдушкия строй…
Къде са борците за род и родина?
Те паднаха честно във страшния бой!

Сами сме… На битка зоват враговете.
Към боя последен повеждам ви пръв…
Тръби тръба турска… Другари, помнете:
България лее последната кръв!

Не жалим живота! Ний вярваме в ножа
и в пълната пушка, и в бойния рев;
в патроните вярва, в юмрука си мощен
хайдутина, тръгнал за правда да мре!…”

Замисли се мигом войводата Ботев
в смълчаната вечер… А околовръс
момчетата смели в очите го гледат…
Тръбата повторно ги вика на мъст!

„Напред! Подир мене - черкези да гоним,
от враг да очистим отсрещния рид…”
И пушка ще пукне… И горе в Балкана
войводата Ботев ще падне убит.