Кемал Йозер

превод: Иван Коларов

Приближили до ямата,
те гледат зиналата земя, без да им се завива свят;
а още е топла изкопаната пръст,
току-що е хлопнал капакът на ковчега,
току-що куршумът е парнал крехките тела,
не е секнала още пролятата кръв,
още е прясна скръбта, неизразимата мъка
и парещата душите им горест.
А по лицата им лумва живителната светлина,
наподобяваща слънце пред изгрев,
и те са готови отново щедро да раждат -
сърцата им са причестени с нови синове.