Хасан Динамо

превод: Иван Коларов

Винаги съм събирал стихове от тъмнината на нощта,
както децата събират светулки в летния здрач.
Достигнах до светлата граница на загадъчните неща
с канонадата на насилието в моя мълчалив плач.

Страшна нощ във вселената властвува - разбрах.
Една подир друга светлинни години летят.
Пред колибата на своята съдба седнах и ридах,
но зърнах във нощта си бели гълъби и маслини във цвят.

В среброто на маслинените клонки нощта избеля,
белите гълъби изпиха щастието като зов.
На една граница страх, белезници и затвор изгоря.

От маслиненото клонче сребриста зора се разля.
Прекрачена бе границата на хляб и вода, и любов -
под небето за пръв път гласът на човека щастливо изгря.