Петар Прерадович

превод: Иван Коларов

И къде сега да те погребвам,
щом си вече мъртва, обич моя?
В тъй сърце покой за тебе няма -
ти разби, отне му ти покоя.

Да те туря вдън земята черна,
тя ще пази твоя дар нетленен -
самодиви твойта скъпа хубост
ще превърнат в камък скъпоценен.

Да те спусна вдън морето синьо,
ще те пазят бездните солени -
в ясен бисер твойта скъпа хубост
ще превърнат морските сирени.

И ще се намерят хора алчни,
от земята те ще те изравят,
от морето синьо ще те вадят -
по стъгдите да те разпродават.

Литвай с мойте вопли към небето,
там бъди звезда, сияй в простора -
там над мене, тъжния, блещукай,
там не ще те смъкнат алчни хора.