Иван Коларов

Този ключ на дланта ми гори,
както жежка главня сред огнището.
И дошъл от Врачанския връх,
слизам в твойто подземие хъшовско -
от вълнение лудият пулс
тишината изтласква към ъглите:
и чувам как стъпки кънтят
върху плочника черен на робството.

Този ключ на дланта ми лъщи,
както сабя, в атака насочена.
Мисълта със светкавичен лъч
срязва късче небе от прозореца
и извезан на него, лъвът
разлюлява байрак отвъд Дунава:
и виждам как изгрев бразди
зазорилия ден на победата.

Този ключ на дланта ми тежи,
както моя Балкан сред родината.
Аз отливам от същия ключ
точно копие в кипежа на чувствата,
закалявам го с хладния ум
и от твойто подземие хъшовско
тръгвам пак към Врачанския връх -
да отключвам със чест свободата си.

Букурещ