Джордже Баронзи

превод от румънски: Иван Коларов

Гласът на един син на Балкана

С чер чембер от стон жаловен
твоят лик е забраден;
сякаш след двубой вековен
не настъпва час съдбовен -
да дочакаш светъл ден!

Скубеш си от гняв косите
пред тиранските врати
и пелинът на сълзите
трови порива в гърдите;
кой ли жребий отреди
жертвата да бъдеш ти?!

И оплаква с жал поета
петвековните тегла;
мята се родина клета
в ноктите на зверовете,
впили в хиляди гърла
смъртоносните жила.

Тази оргия безкрайна
безразличие довя -
сред летаргия омайна
спи човечеството тайно,
скрило гузната глава
зад апостолски слова.

Яростно, обезумяло
властелинът вдига глас;
иска да простре изцяло -
чрез божествено начало
и със сабята на Марс
сянката на свойта власт.

Образът на свободата
се изгуби в древността,
даже сянката й свята
плаши, щом държави падат -
само топ със зли уста
свири химна на смъртта.

Както устрем в хиподрума,
зимни вихри ни въртят;
по заснежените друми
вълци алчни и безумни,
побеснели в свойта мъст,
ръфат с вой народна плът.

Плаче за мъжа вдовица,
майка - за сина заклан,
братя - за добра сестрица;
озверените войници
с вик размахват ятаган -
колят, безчестят без свян.

Вий, нехаещи държави,
гледате без срам в очи
как тиранин в кръв ни дави
и в наследство ще остави
документи-мъртъвци:
всяко гробище мълчи!

Храбри сенки от светини -
синове на доблестта,
вие в робските години
гоните като стада
липсващата свобода.

Где е днес човещината?
Има ли към нея брод?
Где е тука свободата?
О, земя на древен род,
где е твоят нов народ?

Моята страна е чудна -
най-любимата за мен;
стене с болка, но е будна
в свойта съпротива трудна
под жестокия ярем -
бог я гледа с лик студен!

О, умряха ли предците
на народа в тъмнина?
Боже, где ти са светците?…
Юда скрит е зад звездите
и с Исусова цена
той сега продава нас!

Стига! Спри, народе славен,
таз игра сред робски мрак!
Опомни се, род безправен!
Отмъстителят изправен,
вдига сабя, вей байрак -
хей, рая, стани на крак!

Идва вашият спасител -
с идеал за свобода
заредете си душите,
впийте поглед в бъднините
и с укрепнали сърца
закрачете към целта.

Долу чуждите тирани!
Ставай, страдаща земя!
С билки от полета бранни
ще лекува твойте рани
вярващият в теб Тома.

Към зората, към зората
с поглед на кормчия горд!
Ден изгрява за разплата
и ще съди в битка свята
подъл роб и зъл деспот
победилият народ!

Галац, 1877 г.